Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
— Бет, ти го донеси, но остави Лу да избере думата — извиках след нея.
— Не искам да взимам учавствие в бебешки игри на думи — изсумтя Лу.
— „Участие“, Лу. „Участие“ — троснах й се. Небрежността й към използваните думи ме ядосваше дори повече от мръсния й език, окаяното състояние на работните й дрехи и фъшкиите, които беше нанесла, взети заедно.
Бет се върна при кухненската маса, понесла речника, сякаш бе изработен от злато. Можеше и да бъде. Тежеше точно толкова.
— Избери дума — наредих й. — Лу не желае да го стори.
Тя внимателно прелисти няколко страници, после се върна малко назад и накрая посочи с показалец към лявата страница.
— Неф… нер… нере-тичен… — засрича тя.
— Не вярвам да съществува такава дума. Прочети я по букви — казах аз.
— Н-е-в-р-о-т-и-ч-е-н.
— Невротичен — произнесох аз. — Томи, какво означава?
Томи хвърли поглед в речника.
— Податлив на гняв… сърдит, раздразнителен, сприхав — прочете той. — Опак, кисел.
— Не е ли прекрасно? — възкликнах аз. — Невротичен — повторих, като се наслаждавах от начина, по който зъбите ми се опираха в устните, докато я произнасях. Нова дума. Даваща толкова възможности. Прекрасна перла, която да премятам в ръцете си отново и отново, а после да поставя в съкровищницата си. — Твой ред е, Джени. Можеш ли да съставиш изречение с тази дума?
Джени прехапа долната си устна.
— Ядосан ли означава? — попита.
Аз кимнах.
Тя се намръщи, а после каза:
— Мама невротично запрати тигана по мен, защото разлях бутилката й с уиски.
— Хвърлила е тиган по теб? — попита Бет и ококори очи. — Защо е направила такова нещо?
— Защото е била ядосана — обясни Аби.
— Защото беше пила — уточни Джени и облиза кашата от лъжицата си.
Джени Хъбард е само на шест, но в Норт Удс периодът на растеж е кратък и децата също като царевицата трябва да изкласят бързо, ако изобщо ще го правят.
— Майка ти пие уиски? — попита Бет. — Майките не бива да пият уиски…
— Хайде, Бет. Ще закъснеем — подкани я Аби да стане от масата.
— Ти няма ли да дойдеш, Мат? — попита Бет.
— След няколко минути.
Учебниците бяха събрани. Също и кутиите с обяда. Аби нареди на Лу и Бет да облекат палтата си. Томи и Джени се хранеха мълчаливо. Вратата се хлопна. Настъпи тишина. За първи път тази сутрин. И тогава…
— Мат. Ела за минутка.
— Какво има, Лу? Заета съм.
— Просто ела!
Аз отидох до пристройката. Лу стоеше там, готова за тръгване, с въдицата на Лотън в ръка.
— Лу, какво правиш?
— Не мога да ям повече каша — заяви тя. После ме сграбчи за ухото, дръпна лицето ми към своето и ме целуна по бузата. Бърза, рязка и кратка целувка. Можех да доловя излъчващия се от нея мирис — на дим, крави и дъвката от смола на смърч, която непрестанно премяташе в устата си.
Другите ми сестри, също като мен приличат външно на майка ни. С кафяви очи сме. И с кестеняви коси. Лу прилича на татко. Също и Лотън. Гарвановочерни коси и сини очи. Лу също така се държи като татко. Напоследък все е ядосана. Откакто мама умря. И откакто Лотън замина.
Когато се върнах обратно в кухнята, Томи така стържеше с лъжицата по купичката, че се уплаших да не свали глечта. Аз не бях хапнала повече от няколко лъжици от моята каша.
— Дояж моята, Том — казах и плъзнах купата към него. — Не съм гладна, а не искам да похабявам храна. — Запуших мивката, сипах вътре гореща вода от чайника, добавих малко студена от помпата и започнах да мия съдовете. — Къде са останалите деца?
— Сузи и Били отидоха у семейство Уийвър. Мъртън и Клара решиха да се пробват в хотела.
— Къде е бебето? — попитах.
— Със Сузи.
— Майка ти не се чувства добре днес ли?
— Не иска да излезе изпод леглото. Казва, че се бои от вятъра и повече не може да издържа на звука. — Томи хвърли поглед към купата си, а после към мен. — Мислиш ли, че наистина е луда, Мати? Дали ще я отведат?