Отмъстителят

Момчето взе кърпичките и попи кръвта от дланите си.

Когато падна, раницата му се беше отворила и учебниците и тетрадките му се бяха разпилели на тротоара.

Мъжът му помогна да стане и да събере нещата си.

— О! — възкликна той. — Ти учиш в „Морнингсайд“? И синът ми ходи там. — Той спря, докато подаваше последния учебник на момчето. — В осми клас си, така ли?

Рики кимна равнодушно.

— Сериозно? Изглеждаш десетгодишен.

— На единайсет съм — леко раздразнено отвърна Рики.

— Извинявай. — Мъжът осъзна грешката си и побърза да я поправи: — Не исках да те обидя, но все пак си доста малък за осми клас. Синът ми е на десет и завършва четвърти клас.

Рики сложи в раницата си и последния учебник.

— Тръгнах на училище една година по-рано и заради оценките ми позволиха да пропусна шести клас. — Този път в гласа му прозвуча гордост.

— Брей! Изумително. Значи съм в компанията на истински вундеркинд.

Момчето избърса кръвта от ръцете си и погледна велосипеда си и изкривеното предно колело.

— По дяволите!

— Доста е огънато — съгласи се мъжът. — Мисля, че днес няма да караш повече този велосипед.

Рики имаше такъв вид, сякаш не знаеше какво да прави. Мъжът разбра смущението му.

— Виж какво — каза той, поглеждайки часовника си. — Малко закъснявам да взема сина си от училище, затова трябва да тръгвам, но ако искаш, почакай тук и на връщане с Джон ще те закараме до дома ти. Връщам се след пет минути. Какво ще кажеш?

— Благодаря, но ще се оправя сам. И без това не мога да се прибера вкъщи в този вид. — Отново започна да бърше кръвта от коленете си.

Мъжът изненадано повдигна вежди.

— Защо?

— Ако се появя у дома разкървавен и със счупен велосипед, онази банда хлапета ще бъдат като небесни ангели в сравнение с онова, което ще ми направи баща ми.

— Така ли? Но ти не беше виновен. Те се нахвърлиха върху теб.

— Няма значение. — Рики отмести поглед встрани. — Никога нищо няма значение.

Мъжът се вгледа в момчето за момент и после вдигна велосипеда му от земята.

— Добре. Тогава искаш ли с Джон да те закараме у нас? След това ще говоря с баща ти и ще му разкажа какво се случи. Ще го уверя, че видях всичко и че ти не си виновен. Той ще повярва на възрастен човек.

— Казах ви, че няма да има никакво значение. Никога нищо няма значение. Благодаря ви за помощта, но сам ще се оправя. — Рики тръгна накуцвайки, като влачеше велосипеда.

— Хей, почакай, хлапе. Щом няма да се прибираш у дома, къде отиваш, като куцаш и влачиш това тежко нещо? Пък и трябва да почистиш добре раните си.

Рики продължи да върви, без да се обръща.

— Добре, имам по-добра идея. Изслушай ме. — Мъжът пристъпи няколко крачки към Рики. — Моето момче Джон е добро хлапе. Малко е затворен, но е свестен, и сериозно се нуждае от приятел. Струва ми се, че в момента ти също имаш нужда от приятел. Ще натоваря велосипеда ти в багажника на колата, ще вземем Джон от „Морнингсайд“ и ще ви закарам при майка му. Не е далеч оттук. Тя има плувен басейн и разни други неща. И ще се погрижи за ръцете и коленете ти.