Жулиета
- Автор: Фортие Ан, Фортье Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жулиета». Краткое содержание книги:
Прекалено едър за тясната пещера, Умберто приличаше на великан, попаднал сред хората против волята си. Изстенах.
— Дори нямаш представа, че съм напълно свършена.
— Добре — кимна той и ми подаде кафяв плик. — Тя искаше да получиш това. Голяма тайна е. Трибиани не знае. Нито Джанис. Само за теб е.
Взех плика и го изгледах подозрително. За леля Роза не беше присъщо да ми дава нещо зад гърба на Джанис. Но пък също така нетипично бе за нея да ме изхвърли от завещанието си. Очевидно не познавах леля си толкова добре, колкото си мислех. Май досега не бях познавала добре дори себе си. Не можех да повярвам, че седях и плачех заради пари. Макар да бе в края на шейсетте, когато ни осинови, леля Роза ни бе като майка. Трябваше да се срамувам, че исках още нещо от нея.
Най-после отворих плика, в който имаше три неща: писмо, паспорт и ключ.
— Това е паспортът ми! — възкликнах. — Как го е…?
Погледнах страницата със снимката. Моята снимка и моята дата на раждане, но името не беше моето. Нито пък подписът.
— Жулиета? Жулиета Толомей?
— Това е истинското ти име. Леля ти го промени, когато те доведе тук от Италия. Промени и името на Джанис.
— Но защо? — изненадах се. — Откога знаеш за това?
Той сви рамене.
— От няколко месеца. Защо не прочетеш писмото?
Разгънах листата.
— Ти ли го написа?
— Тя ми го продиктува. През последната година вече не можеше да пише.
Писмото гласеше:
„Скъпа моя Джули,
Знам, че още си ми ядосана, задето не те заведох в Италия, но беше за твое добро. Нямаше да си простя, ако нещо ти се случеше? Но сега си по-възрастна. И там, в Сиена, има нещо, което майка ти остави за теб. Само за теб. Не знам защо. Но Даяна си беше такава, бог да я прости. Намерила нещо, което си е още там. Звучи много по-ценно от всичко, което някога съм притежавала. Затова реших да постъпя по този начин и да оставя къщата на Джанис. Надявах се да избегнем всичко това и да забравим за Италия, но сега започвам да си мисля, че ще сгреша, ако не ти кажа.
Както и да е, трябва да вземеш този ключ и да отидеш в банката в «Палацо Толомей». В Сиена. Мисля, че ключът е от сейф. Беше в чантата на покойната ти майка. Тя имаше в Сиена финансов съветник. Казва се Франческо Макони. Намери го и му кажи, че си дъщерята на Даяна Толомей. А, още нещо. Смених имената ви. Истинското ти име е Жулиета Толомей. Но това е Америка и смятах, че Джули Джейкъбс звучи по-логично, макар хората да бъркат и него. Какво става със света? Е, аз имах хубав живот. Благодарение на теб. Има и друго. Умберто ще ти извади паспорт с истинското ти име. Нямам представа как се правят тези неща, а и не искам да знам, но той ще се погрижи за всичко.
Не искам да се сбогуваме. Ще се видим отново. Но исках да се уверя, че ще получиш това, което ти принадлежи. Просто внимавай там. Виж какво се случи с майка ти. Италия може да е опасно място. Не споделяй с никого това, което ти разказах. И се опитвай да се усмихваш повече. Имаш великолепна усмивка. А в света има много неща, за които да се усмихваш. Господ да те благослови.“