Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- А какво за - как го казахте - „червените очи“? - обърна се Лус към възпитателката, готова да бъде освободена от обиколката.
- „Червените очи“ - каза възпитателката, като посочи към малко армирано с тел устройство, висящо от тавана: обектив с проблясваща червена светлина. Лус не го беше видяла преди, но щом възпитателката посочи първото, тя осъзна, че устройствата са навсякъде.
- Камери?
- Много добре - каза възпитателката, с изпълнен със сниз-хождение глас. - Изтъкваме присъствието им, за да ви напомняме. През цялото време, навсякъде, ви наблюдаваме. Така че не оплесквай нещата - тоест, ако ти е възможно да се сдържиш.
Всеки път, когато някой й говореше така, сякаш беше абсо-лютна психопатка, Лус започваше да вярва малко повече, че е истина.
Спомените я бяха преследвали през цялото лято - в сънищата й и в редките моменти, когато родителите й я оставяха сама. Нещо се беше случило в онова бунгало, и всички (включително Лус) си умираха да разберат точно какво. Всички -полицията, съдията, социалният работник - се бяха опитали да изтръгнат истината от нея, но тя беше в също толкова пълно неведение относно всичко, колкото и те. Тя и Тревър си бяха подмятали шеги цяла вечер, гонейки се един друг надолу до редицата бунгала на езерото, далече от останалите участници в забавата. Беше се опитала да обясни, че това е една от най-хубавите нощи в живота й, докато не се превърна в най-лошата.
Беше прекарала толкова много време в повторно мислено преживяване на онази нощ, отново чуваше смеха на Тревър, усещаше ръцете му плътно около талията си и се опитваше да укроти предчувствието си, че наистина е невинна.
Но сега сякаш всяко правило и изискване в „Меч и Кръст“ работеше против тази представа, сякаш намекваше, че всъщност тя е опасна и трябва да бъде контролирана.
Лус почувства една здрава ръка върху рамото си.
- Виж - каза възпитателката. - Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ти си далеч от най-тежкия случай тук.
Това беше първият човечен жест на възпитателката към Лус, и тя вярваше, че целта е била да я накара да се почувства по-добре. Но. Бяха я изпратили тук заради подозрителната смърт на момчето, в което беше лудо влюбена, и въпреки това тя беше „далеч от най-тежкия случай тук“? Лус се запита с какво точно си имаха работа в „Меч и Кръст“.
- Добре, ориентирането приключи - каза възпитателката. -Сега трябва да се оправяш сама. Ето ти карта, ако ти е нужно да откриеш нещо друго. - Тя подаде на Лус фотокопие на грубо начертана на ръка карта, после хвърли поглед към часовника си. - Имаш един час преди първото си занятие, но сапуненият ми сериал започва след пет минути, така че - тя махна с ръка към Лус - измитай се. И не забравяй - каза тя, като посочи за последен път нагоре към камерите. - „Червените очи“ те наблюдават.
Преди Лус да успее да отговори, пред нея се появи кльоща-во, тъмнокосо момиче, което размаха дългите си пръсти в лицето й.
- Ооооооо - провлече подигравателно момичето, с глас, с какъвто се разказват истории за призраци, като танцуваше в кръг около Лус. - „Червените очи“ тееее наблюдааават.
- Изчезвай оттук, Ариана, преди да съм наредила да ти направят лоботомия - каза възпитателката, макар от първата й кратка, но искрена усмивка да бе ясно, че изпитваше някаква грубовата привързаност към лудото момиче.
Ясно беше също и че Ариана не отвръщаше на обичта й. Тя направи неприличен жест към възпитателката, после се втренчи в Лус, предизвиквайки я да се обиди.
- А само заради това - каза възпитателката, като надраска яростно някаква бележка в тефтера си - си спечели задачата днес да разведеш мис Слънчице наоколо.
Тя посочи към Лус, която изглеждаше всичко друго, но не и слънчева в черните си джинси, черни ботуши и черна тениска. В графата „Изисквания за облеклото“ в сайта на „Меч и Кръст“ жизнерадостно се заявяваше, че, стига да имат добро поведение, учениците са свободни да се обличат както желаят, само с две малки условия: стилът трябва да е скромен, а цветът трябва да е черен. И това ми било свобода.
Твърде широкото поло с голяма яка, което майката на Лус я беше принудила да облече тази сутрин, не допринасяше с нищо за подчертаването на извивките на тялото й; нямаше я вече дори най-хубавата черта от външността й: Гъстата й черна коса, която преди се спускаше надолу до кръста, беше почти напълно остригана. След пожара в бунгалото скалпът й бе останал опърлен, а косата й - раздърпана и неравна, така че след дългото, мълчаливо пътуване от „Доувър“ до вкъщи, майка й беше настанила Лус във ваната, беше донесла електрическата самобръсначка на баща й, и безмълвно й беше обръснала главата. През лятото косата й беше поизраснала малко, достатъчно някога завидните й чупки да кръжат в тромави букли точно под ушите.