Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]». Краткое содержание книги:
Лесно е за него да връчва дарове.
И вечно да живее, никога не би успял да разпилее всичко, което притежава, защото съкровищата на нибелунгите са под неговата власт.
„Песен за нибелунгите“, около 1200 година след Христа
Помощничката на Харнет, сърдечна жена на около трийсет години, се появи във фоайето и след това го придружи до кабинета на Харнет. Оформлението беше модерно и пестеливо, с прозорци от пода до тавана, които гледаха на юг и на изток. Пречупена през матираната стъклена обвивка на сградата, слънчевата светлина се редуцираше до приглушен отблясък. Харнет седеше зад бюрото си и говореше по телефона, а жената застана на вратата с питащ поглед. Харнет подкани Янсън да седне с почти дружелюбно махване с ръка.
— Тогава ще трябва да предоговорим всички контракти с „Ингърсол-Ранд“ — обясняваше той някому. Беше облечен в бледосиня риза с монограм и бяла яка; ръкавите му бяха навити над едрите му ръце. — Ако не се придържат към обещаните цени, ще настояваме, че сме свободни да потърсим друг доставчик за материалите. Майната им. Анулираме договора.
Янсън се разположи в черното кожено кресло, което бе с десетина сантиметра по-ниско от стола на Харнет — необмислен детайл, който според Янсън издаваше по-скоро несигурност, отколкото власт. Янсън си погледна демонстративно часовника, преглътна раздразнението си и заразглежда наоколо. От ъгловия кабинет на Харнет на двайсет и седмия етаж се откриваше вълнуваща гледка към езерото Мичиган и центъра на Чикаго. Висок стол, издигнат под: Харнет не искаше да оставя грешното впечатление, че не е градирал равнищата.
Самият Харнет беше мъжкар, нисък на ръст, набит и имаше дебел глас. Янсън беше чувал за него, че лично инспектирал строителните обекти и общувал с работниците като с равни. Явно той се перчеше, че се е изкачил до ъгловия си кабинет, започвайки от строителната площадка. Само дето не беше съвсем вярно. Янсън знаеше, че Харнет е завършил бизнес администрация в Института по мениджмънт „Келог“ в Северозападния университет и че е специалист по финансово, а не по строително инженерство. „Харнет Корпорейшън“ изгради, като изкупи помощните й компании по време, когато те бяха закъсали за пари и цената им бе паднала неимоверно. Тъй като строителството беше бизнес, който вървеше на цикли — ту западаше, ту процъфтяваше, — Харнет беше разбрал, че с равностойни размени в подходящо време можеше да се създаде богата корпорация чрез сделки на базисни цени.
Най-после Харнет сложи слушалката върху вилката и погледна към Янсън. След като помълча няколко минути, го заговори с отегчен глас:
— Стиви казва, че се ползвате с висока репутация. Сигурно познавам някои от клиентите ви. С кого сте работили?
Янсън му хвърли скептичен поглед. Да не би да го интервюираха?
— Аз сам избирам клиентите си — Подтекстът беше, че не Янсън бе човекът, който се нуждае от препоръки, а клиентите му. — При определени обстоятелства клиентите ми биха могли да обсъждат работата ми с други. Моята политика обаче е да бъда напълно дискретен.
— С други думи, правите се на недостъпен, така ли? — въпросът прозвуча нервно.
— Моля?
— Съжалявам, но имам усещането, че просто си губим времето. Вие сте зает човек, аз също. И двамата не разполагаме с време да седим тук и да си придаваме важности. Стиви си е наумил, че корабът ни е пробит и се пълни с вода. Аз обаче знам, че не е така. Истината е, че е в природата на бизнеса да преживява успехи и неуспехи. Стиви е още много зелен, за да го осъзнае. Тази компания е създадена от собствените ми ръце. Познавам всеки офис и всеки обект в двайсет и четири страни. Преди всичко аз не съм убеден, че се нуждаем от консултант по сигурността. А освен това съм чувал, че услугите ви не са никак евтини. Моят основен корпоративен принцип е пестеливостта. Никакви излишни разходи — това е моята библия. Искам добре да ме чуете — за всяко пени, което харчим, трябва да има основание. Ако не носи печалба, просто не го харчим. Това е една от корпоративните тайни, за които не ми се ще да навлизам в подробности точно пред вас — Харнет се облегна назад като паша, който очаква да му налеят чай. — Но се чувствайте свободен да ме оборите. Казах каквото имах да казвам. Сега с удоволствие ще ви изслушам.
Янсън се подсмихна леко. Трябваше да се извини на Стивън Бърт — съмняваше се, че някога през целия му живот някой, колкото и добре да беше разположен към него, го е нарекъл „Стиви“ — явно бе станало недоразумение. Много рядко Янсън приемаше офертите, които получаваше, а от тази със сигурност не се нуждаеше. Не му оставаше друго, освен да се чупи възможно най-бързо.