Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

Никой не пророни и дума.

И нямаше нужда.

Все едно въздухът около нас се сгъсти и забави времето, докато спре и стане лепкаво в белите ми дробове. Не можех да дишам.

Всички предусещахме какво е дошъл да ни каже.

— Открили са я? — шепотът дойде някъде от вътрешността ми, макар да звучеше като на светлинни години разстояние.

Той кимна, неспособен да ни погледне в очите.

— Тя… — каза Лио този път, приковал поглед в Смит, сякаш в очакване да се стовари брадвата.

— Тя е… — Господин Смит, изглежда, леко се задави, поклащайки глава.

Най-накрая ни погледна със сълзи а очите, устните му се изкривиха и ми отне миг да осъзная…

… че се усмихва.

— Жива е — каза той.

3

Светът се свлече в краката ми. За миг видях лицето ѝ така, както я видях последния път, усмихната, очите ѝ светеха отвътре и всичко, което исках, е да бъда с нея.

— Е, къде е тя? — думите се откъснаха от Роуз. — Да идем и да я видим сега, още сега. Къде е тя? Вкъщи ли си е? Тук? Тук ли е?

— В „Св. Томас“ — каза Смит.

— Мамка му! — поклати глава Роуз.

— Болницата? Какво се е случило с нея? — извиках.

— Някой наранил ли я е? — каза Лио, стиснал челюсти. — Кой я е наранил, мамка му?

— Чуйте ме… — Господин Смит вдигна ръце, сякаш се опитваше да успокои цяла стая с шумни деца. — Бях сигурен, че ще ви дойде в повече. Затова исках да се уверя, че аз ще съм този, който ще ви го каже. Разговарях с родителите ви и те се съгласиха да ви заведа там, за да разберете повече. Но има нещо, което трябва да знаете.

— Къде е била? — попита Роуз, преди той да успее да продължи. — Сигурно е казала къде е била.

— Каза ли защо? — гласът на Лио прозвуча ниско, изпълнен с гняв. — Каза ли защо е избягала?

— Какво е станало с нея? — попитах. — Каза ли какво се е случило?

Раменете на господин Смит се смъкнаха, сякаш потъваше в ъгъла на сцената, забил поглед в пода. Виждах го как се опитва да ни каже какво ще последва, опитвайки се сам да проумее всичко, да подбере внимателно всяка дума. Опитваше се да ни предпази. Лошо.

— Нещо… нещо се е случило с нея през последните няколко часа. Някакви хора от крайбрежието са я намерили заплетена във въжетата, използвани за закотвяне на речните туристически корабчета около Уестминстърския мост. Във водата. Била е в безсъзнание, дишала е, но едва-едва. Въжето е придържало главата ѝ над водата… но е била ранена, зле. Главата ѝ е пострадала и… никой все още не знае колко сериозно.

— Какво означава това? — Роуз пристъпи към него толкова бързо, че за миг си представих как ще го удари.

Той бавно впери очи в нея и задържа погледа си.

— Това означава, че има много голям шанс да не се оправи.