Приключенията на Казанова

— И сега — казах му аз — ти си сигурен в прошката, понеже, естествено, си бил достатъчно разумен и си изповядал грешката си.

— Ти се шегуваш! — отговори приятелят ми. — Добрият ректор не би научил повече от това, което знае, дори и ако моето посещение при теб е било греховно.

— Значи си се изповядал непълно, понеже във всички случаи си виновен за неподчинение.

— Възможно е, но затова вината е негова, понеже ни принуди да се изповядаме.

— Мили приятелю, това, което казваш, е много логично и преподобният господин трябва сега да се увери, че всички от нашата спалня са по-умни от него.

Историята би свършила с това, ако след няколко нощи не бях изпитал желанието да върна на приятеля си дължимото посещение. Към един часа след полунощ трябваше да стана. Ослушах се, чух префекта да хърка, натиснах бързо фитила на нощната лампа и легнах в леглото на моя приятел. Той ме позна и се зарадва като мене на сполучилата шега, но и двамата се вслушвахме внимателно в хъркането на префекта. Щом спря да хърка, аз забелязах опасността, станах и се отправих колкото се може по-бързо към леглото си. Едва легнал в него обаче се натъкнах на две изненади вместо една. Първата беше, че до мене в леглото лежеше още някой, а втората, че видях префекта по риза и със свещ в ръка да минава бавно през залата и да оглежда вдясно и вляво леглата на семинаристите. Че префектът би могъл в един миг да запали свещта с барутна капсула, това разбирах, но по-необяснимо ми беше това, което видях в леглото си — с гръб към мен лежеше един от моите другари, унесен в тежък сън. Взех необмисленото решение да се престоря също на заспал. При второто или третото разтърсване от префекта аз се престорих, че се събуждам, докато другият беше вече наистина съвсем буден. Учуден, че се вижда в моето легло, той се извини с думите „Сбъркал съм — върнах се в тъмното от тоалетната, намерих леглото празно и го помислих за моето.“

— Това е твърде възможно — му отговорих, — понеже аз също трябваше да стана.

— Но как е възможно — каза префектът — да сте легнали в леглото, без да кажете нито дума, че сте намерили мястото си вече заето? Макар и на тъмно, би трябвало да разберете, че сте сбъркали леглото.

— Аз не можех да сбъркам, защото, когато пипах наоколо, докоснах края на това разпятие и с това всяко съмнение беше отстранено, а ученика съвсем не съм забелязал.

— Това, което твърдите, не е вероятно! — отговори нашият Аргус18 и с тези думи отиде при лампата, чийто фитил беше изваден. — Фитилът плува в масло, господа. Лампата не е угаснала от само себе си, следователно някой от вас е направил това. Утре ще разберем останалото.

Моят глупав другар се отдалечи и легна в леглото си. Префектът запали лампата, и също си легна. След тази случка, от която цялата зала се разбуди, аз отново заспах спокойно и още спях, когато на разсъмване при нас влезе ректорът с гневно лице, съпроводен от своя телохранител — префекта.