Първата версия

— Е, ние точно не сме ходили с гол задник… — весело, почти момчешки се разсмя Филин.

Фотиев се усмихна.

— Говоря фигуративно, много добре знаеш. Какво му трябва на нашия народ? Изглежда, че от живота му трябват само ядене, пиене, къща и жена. Но така изглежда само отначало. После ще се опомни, ще почне да вири нос, велика нация, демек, и ние трева не пасем, но ще бъде късно. Народът е глупак, само вторият акъл му е на място. Нашата роля се свежда именно до това, да бъдем този „втори акъл“. Само че навреме.

Звънна телефонът на широкото бюро. Фотиев вдигна слушалката. Той изслуша съобщението, сложи я обратно и мълчаливо закрачи от единия до другия край на стаята.

— Какво става, Кардинале, лоши новини ли? — внимателно попита Филин, отпивайки от чашката.

— Да, неприятност. Убита е балерината Лебедева. В апартамента си тази сутрин. Излиза, че ще се наложи да неутрализираме и още някой освен Турецки. Страхувам се, че това не е просто криминално престъпление. От апартамента не е откраднато нищо, но всичко е преровено. Струва ми се, че са търсили, точно това, което иззехме отдавна. Същите тези копия от договорите, по които под формата на стоки за масово потребление и медикаменти според нашите сведения са правени сделки с оръжие.

— Какво, да не би балерините в днешно време да търгуват с оръжие?

— Не бе, Лебедева в случая е деветата дупка на кавала, както впрочем и убитият Дейвид Ричмънд. Тук са замесени по-едри риби. Аз самият още не знам всичко. Хората ми сега се занимават много детайлно с този случай. И Турецки, скъпият наш Истанбулски, и той рови в тази посока. Нека си рови засега, само да не прекалява. Такива хора няма да ни попречат, макар че ако започнат да пречат… Мисля, че ще трябва да се срещна с него след известно време. Най-важното е да не успее да се доближи до историята с Норман Кларк. Не ни трябват излишни жертви. И от двете страни. Шефът е много загрижен от това, че продължават да се занимават с този случай. Вече се е свързал по своите канали с генералната прокуратура, но те се инатят. От една страна, са отвикнали от силната ни ръка, от друга, се позовават на лично разпореждане на президента. Президентът издава какви ли не разпореждания. И какво сега, всичките ли трябва да се изпълняват? — В гласа му се усещаше искрено недоволство. — Кофти стана с Кларк наистина — продължи той след минутен размисъл. — Издънихме се, така е. Онези от ЦРУ веднага надушиха нещо. Казват, че лично Джеймс Улси контролира случая. Усетиха американците, че не е на добре. Ако стане нещо, всичките ще си изхвърчат от постовете. В този парадоксален случай изведнъж се оказа, или така поне изглежда, че директорът на ЦРУ е наш сътрудник — волен или неволен.