Русалката [bg]

– Много близки ли са отношенията ви?

Кенет се замисли. Когато отговори, гледаше през прозореца към заледеното море.

– Не, не бих казал. С Ерик работим заедно, така че общуваме много. Но не сме близки приятели. Не мисля, че някой е близък с Ерик. А с Магнус бяхме много различни. Не мога да кажа нищо лошо за него и не мисля, че някой може. Винаги си прекарвахме приятно заедно, но никога не сме си споделяли лични неща. В това отношение Магнус и новодошлият в групата, Кристиан, имаха най-много общо помежду си.

– Кристиан как се появи в картинката?

– Всъщност не знам. Магнус го покани, заедно със Сана, веднага щом Кристиан се премести тук. Оттогава той се превърна в естествена част от групичката.

– Знаеш ли нещо за миналото му?

– Не – каза той и замълча за момент. – Сега, като го казваш... Не знам почти нищо за живота му преди Фелбака. Никога не говорехме за това.

Кенет изглеждаше изненадан от собствения си отговор.

– Двамата с Ерик как се разбирате с Кристиан?

– Той трудно допуска хора в живота си и може да бъде доста мрачен. Но е добър човек и като изпие две чаши вино, се отпуска малко и си прекарваме доста приятно заедно.

– Струвало ли ти се е, че изглежда под напрежение? Притеснен от нещо?

– Имаш предвид Кристиан?

В очите на Кенет се появи ново проблясване, което изчезна също толкова бързо, колкото предното.

– Да, той получава тези заплахи от около година и половина.

– Толкова дълго? Не знаех.

– Значи, не сте забелязали нещо такова?

Той поклати глава.

– Както казах, Кристиан е малко... сложен, може да се каже. Не е лесно да разбереш какво се върти в главата му. Аз например дори не знаех, че пише книга, преди да се окаже готова за печат.

– Прочете ли я? Доста е плашеща – каза Ерика.

Кенет поклати глава.

– Не съм много по четенето. Но разбрах, че романът е получил добри рецензии.

– Направо фантастични – потвърди Ерика. – Значи, не ви е разказвал за писмата?

– Не, не е споменавал нищо за тях. Но, както казах, общувахме предимно покрай социални събития. Вечери по двойки, празнуване на Нова година и Мидсомар, такива работи. Магнус беше единственият, с когото Кристиан може да е споделял.

– И Магнус също не е споменавал нищо?

– Не. – Кенет се изправи. – Извинявай, но все пак трябва да поработя малко. Сигурна ли си, че с Патрик не искате да се възползвате от предложенията ни за нова къща?

Той се усмихна и махна с ръка към рекламните афиши по стената.

– Чувстваме се чудесно в сегашната къща, благодаря. Но са хубави.

Ерика направи усилие да се изправи, както обикновено с незначителен резултат. Кенет протегна ръка и й помогна.

– Благодаря. – Тя уви големия шал около врата си. – Наистина съжалявам – добави след това. – Съпругата ти. Надявам се...

Не намери повече думи и Кенет кимна мълчаливо.

Ерика потрепери, когато отново излезе на студа.