Русалката [bg]

Десет минути по-късно влезе изтощена през вратата на офиса. Не беше звъннала предварително, мислеше да се възползва от елемента на изненадата. Увери се, че колата на Ерик не е паркирана отпред. Кенет бе този, с когото искаше да говори, и то най-добре на спокойствие.

– Ехо?

Изглежда, никой не чу отварянето на вратата, така че тя продължи навътре. Мястото приличаше на обикновена вила, превърната в офис. По-голямата част от долния етаж бе превърната в едно общо помещение, а по стените имаше рафтове, пълни с папки, както и разлепени големи плакати с къщите, построени от фирмата. В двата края на стаята имаше по едно бюро. На едно от тях седеше Кенет. Изглежда, изобщо не осъзнаваше присъствието й, защото гледаше право пред себе си, без да помръдва.

– Ехо? – пробва тя пак.

Кенет се стресна.

– Здрасти! Извинявай, не те чух да влизаш. – Той се изправи и тръгна към нея. – Ерика Фалк, ако не греша?

– Точно така.

Тя стисна ръката му и се усмихна. Кенет явно забеляза, че Ерика хвърля жаден поглед към един от столовете за посетили, и направи подканящ жест с ръка.

– Седни. Сигурно ти тежи, като стоиш права. Май не остава много до раждането?

Ерика се отпусна с благодарност на стола и усети как тежестта в кръста й намалява.

– Трябва да потърпя още малко. Близнаци са – каза тя и почти се стресна, когато се чу да го казва.

– Ой, пълна програма – каза Кенет приятелски и седна до нея. – Да не търсите ново жилище?

Ерика се слиса, когато видя лицето му отблизо, огряно от лампата, която се намираше точно над тях. Изглеждаше изморен и изпит. Или думата по-скоро бе „изтормозен“. Изведнъж си спомни – някъде бе чула, че жена му е сериозно болна. Устоя на импулса да сложи ръка върху неговата, тъй като подозираше, че той няма да го възприеме добре. Но не можеше да не каже нищо. Мъката и умората бяха толкова очевидни, сякаш бяха гравирани в чертите на лицето му.

– Как се чувства жена ти? – попита тя, като се надяваше, че Кенет няма да се засегне.

– Зле. Изобщо не е добре.

Помълчаха малко. После Кенет се поизправи и пробва да се усмихне, с което обаче не успя да скрие болката си.

– Та да се върнем на въпроса. С Патрик нова къща ли си търсите? Вашата си е много хубава. Но, така или иначе, трябва да говорите с Ерик. Аз се грижа за цифрите и документите, не ме бива в разговорите. Но Ерик ще се върне следобед, мисля, така че ако дойдеш тогава...

– Не съм тук, за да купувам къща.

– Така ли? За какво става дума тогава?

Ерика се поколеба. По дяволите, защо беше толкова любопитна, трябваше ли да си вре носа навсякъде? Как да обясни посещението си?

– Предполагам си чул за Магнус Шелнер? Че откриха тялото му? – опипа почвата тя.

Лицето на Кенет посивя с още един нюанс и той кимна.