Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Смрък [bg]
Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смрък [bg]

Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:

Общоизвестно е, че всяко ченге в отпуск открива поне един труп още преди да си разопакова багажа. Командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската Градска стража отива на почивка в приятната и невинна провинция. Само че на него не може да му се размине просто с един труп в гардероба. По-скоро са купища… и едно старо престъпление, по-ужасно от убийство. Той е извън юрисдикцията си, в съвсем небрано лозе, без сандвичи с бекон, сериозно възпрепятстван и изваден от равновесие. Но никога без хъс. Където има престъпление, трябва да има улики, трябва да има преследване и трябва да има наказание. Казват, че накрая всички грехове се опрощавали. Да, ама не съвсем всички…
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 156
Перейти на страницу:

Ваймс още къташе в сърцето си топъл спомен за старата госпожа Слабонравна, която чат-пат намираше в джоба си по едно ментолче за момчето, което си знае азбуката и може да я каже отзад напред. Пък и човек трябва да бъде благодарен на онзи, който го учи как да не се плаши.

В малката й стая имаше една книжка. Първия път, когато я беше дала на малкия Сам Ваймс да я чете, той стигна до седма страница и се вцепени. От страницата го гледаше гоблин — веселият гоблин според надписа. Ама дали се смееше или се мръщеше, дали не се зъбеше от глад и не се канеше да ти отхапе главата? Малкият Сам Ваймс не изчака да разбере и прекара остатъка от сутринта под един стол. В онези дни се оправдаваше, като си напомняше, че повечето от останалите деца биха реагирали по същия начин. Опре ли въпросът до детска невинност, възрастните често изпадат в заблуда. Както и да е, след часовете тя го беше взела в неизменно леко влажния си скут и го беше накарала наистина да се взре в гоблина. Та той беше направен от точици! Сума ти миниатюрни точици, ако се вгледа човек. И колкото повече го гледа, толкова повече му се губи от очите. Втренчиш ли се в него, изгубваше цялата си сила да те уплаши.

— Чувала съм, че били жалки, недоизкусурени създания — тъжно беше обяснила госпожата. — Омесен през пръсти народ, поне така разправят. Цяло чудо е, че този тук е имал нещо, за което да е весел.

След време, защото беше послушно момче, тя го направи дежурен по дъска — първият път, когато някой изобщо му поверяваше нещо. Добрата стара госпожа Слабонравна, помисли си Ваймс, докато стоеше в зловещата пещера, обграден от пълчища безмълвни, мрачни гоблини. Ще й занеса кесийка ментол чета на гроба, ако се измъкна жив оттук. Той прочисти гърло.

— Е, момко, както изглежда, попаднахме на гоблин, участвал в схватка. — Той се втренчи в трупа, след което в Небивал. — Би ли ми казал какво констатираш?

Небивал беше на крачка от нервен припадък.

— Ами, сър, предполагам, че е мъртъв.

— И какво те навежда на този извод, моля?

— Ами, ъ-ъ, главата му е отделена от тялото, сър.

— Да, това по принцип се приема като улика, че трупът е действително на мъртвец. Между другото, момко, може вече да развържеш въженцето. Не бих казал, че това е най-добрата светлина за оглед, ама карай да върви. Та така, забелязваш ли нещо друго, околийски? — Ваймс се постара да говори с равен тон.

— Ами, сър, доста е понакълцан.

Ваймс се усмихна окуражително.

— И какво констатираш в тази връзка, момко?

Небивал се оцъкли от напън, но новаците често са така в началото — толкова се цъклят, че забравят да гледат.

— Добре се справяш, околийски. Би ли екстраполирал, ако обичаш?

— Сър? Да екстраполирам ли, сър?

— Защо нечии ръце ще бъдат целите накълцани? Помисли.

Устните на Небивал направо се размърдаха, докато мислеше, а накрая се изкривиха в усмивка.

— Отбранявал се е с ръце, сър.

— Отлично, момко! А онези, които се отбраняват с ръце, го правят, понеже нямат щит или оръжие. Освен това бих се обзаложил, че главата му е отрязана, докато е бил на земята. Не мога да го докажа със сигурност, но това на мен ми мяза повече на умишлено клане, отколкото на случайно рязване. Всичко е мазало, но все пак ще забележиш, че коремът е разпорен, а по него почти няма кръв. — Той сам се изненада. — И от раната на корема вече знам още нещо, което ми се ще да не знаех.

— Какво е то, сър?

— Той е тя. И е била нападната от засада или може би заловена в капан. — И освен това, додаде си той наум, й липсва пръст.

Трупът в крайна сметка винаги се превръща в загадка, каза си Ваймс, като коленичи. Загадката обаче никога не се разнищва навреме, нито се нищи достатъчно дълго. На глас рече:

— Виж белезите по крака й, момко. Предполагам, че е стъпила в капан за зайци, може би защото е бягала от… някого. — Ваймс се изправи толкова рязко, че наблюдаващите го гоблини отскочиха. — Ей богу, момче, това не бива да става, па ако ще и в провинцията! Изобщо ли няма никакви норми? Като ходиш на лов, убиваш елени, не сърни, нали така? А това тук не е нещо импулсивно! Някой е искал да източи до капка кръвта на тази жена! Кажи ми защо!

Ваймс не беше сигурен какво щеше да отговори Небивал, ако не бяха обградени от мрачни гоблини, и по-добре, че си беше глътнал езика.

— Това е убийство, момче, най-тежкото престъпление! И знаеш ли защо е извършено? Залагам си главата, че е затуй, щото полицай Левак, действащ по подаден сигнал, да открие купища кръв на корията на мъртвеца, където командир Ваймс очевидно е щял да има среща със заядливия ковач и така, предвид че и двамата са с доста избухлив нрав, е доста възможно играта да е загрубяла, нали?

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)