![Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/1/smrk-bg-download.jpg)
Смрък [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #39
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В
- ISBN: 978-954-422-104-1
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
— Сержантът нещо взе, че изпадна в шок, Игор, та си рекох дали не можеш да му помогнеш.
— Е, мога да му шпретна още един — предложи Игор, а Фред Колън се срути на един стол, който изскърца зловещо под тежестта му. По стола бяха привързани ремъци.
— Слушай — намръщи се Ноби, — не се занасям! Нали си чувал за оня серт тютюн, дето ти изкарва сълзи на очите? Е, Фред току-що си взе една пура, дето направо си плаче сама. Турих я тука, ей в тая кесийка за веществени доказателства, съгласно получените инструкции.
Веселка взе кесийката и надникна вътре.
— Ама тук има сандвичи с яйца! Честно, Ноби, някой обяснявал ли ти е какво значи криминология? — Приемайки, че най-вероятно не може да оплеска повече нещата, Веселка изтърси на масата сандвичите, сред които се търколи омазана с майонеза пура. Тя я позабърса, колкото можа, и я огледа. — Е, Ноби? Не пуша и не разбирам много от пури, но тази ми изглежда съвсем щастлива в момента.
— Трябва да си я сложиш до ухото — услужливо подсказа Ноби.
Веселка последва съвета му.
— Чувам само как пропуква тютюнът. Сигурно не е изсъхнал както трябва. — Отдръпна пурата от лицето си и я огледа подозрително, след което безмълвно я подаде на Игор. Той също я доближи до ухото си или поне до това, което в момента използваше (човек никога не може да бъде сигурен с Игорите). Те се спогледаха и Игор наруши тишината:
— Нямаше ли ражни гадинки по тютюна, като тютюневи бълхи?
— Сигурна съм, че има — каза Веселка, — но силно се съмнявам да се… кискат?
— Да ше кишкат ли? На мен ми жвучеше като че някой плаче — обясни Игор, като изгледа накриво издутата пура, и додаде: — Трябва да ижмием машата, да ижчиштим шкалпела и да ижполжваме втори номер пиншети и две, не, по-добре четири штерилижирани хирургичешки машки и ръкавици. Може да има някакво необичайно нашекомо.
— Аз я държах до ухото си тая пура — намеси се Ноби. — За какво насекомо иде реч?
— Не шъм шигурен — обясни Игор, — но онежи мешта по швета, където ше отглежда тютюн, принципно ша ижвештни като ижключително опашни. Знае ше например, че жълтата тревна гъгрица от Хоуондаленд влижа в главата преж ушите, шнашя яйцата ши в можъка на жертвата и оштавя клетата жертва да тъне в халюцинации, като накрая ижлижа преж ноздрите й. Неижбежно наштъпва шмърт. Братовчед ми Игор има пълна штъкленица ш такива. Много добра работа вършат жа ижрядно почиштване на черепи. — Игор поспря. — Така шъм чувал де, лично аж не мога да го потвърдя. — Той отново поспря, преди да додаде: — Ражбираше.
Ноби Нобс тръгна към вратата, но съвсем нетипично за него, сержант Колън не последва приятеля си. Вместо това каза:
— Аз просто ще си постоя така със запушени уши, ако нямате нищо против. — Той проточи врат, за да види как Игор внимателно срязва пурата, и разговорливо сподели: — Разправят, че в чужбина пурите били навивани по бедрата на млади девойки. Лично аз на това му викам отвратително.
Последва звън, лек проблясък[18] и нещо се търколи по масата. Веселка предпазливо се наведе напред. Отначало й заприлича на миниатюрна луксозна стъкленица за най-деликатни алхимични експерименти, макар че, по-късно разсъди тя, в нея сякаш имаше движение, някакво застинало движение. Игор надникна над рамото й.
— О — отрони той.
Загледаха стъкленичката в мълчание, което скоро бе нарушено от сержант Колън.
— Това изглежда лъскавко. Струва ли нещо?
Веселка Дребнодупе изви вежди към Игор, а той сви рамене:
— Цяло шъштояние, мен ако питате, штига да намерите купувач ш доштатъчно пари и, как да го кажа, шъответния вкуш към приложното ижкуштво.
— Това е ънгювче — внимателно обясни Веселка. — Церемониална гоблинска съдинка, серж.
Зората на проумяването плъзна по газовия гигант, представляващ лицето на сержант Колън.
— Те не бяха ли ония неща, дето правят да си събират пикнята и лайната в тях? — отдръпна се той назад.
Игор прочисти гърло и вперил очи във Веселка, отвърна студено:
18
Проблясъкът всъщност е визуален звън.