Ничия земя [bg]

Пулър зяпна смаяно.

— Гръбнакът е бил смазан? Имате ли представа колко трудно е да бъде счупен, да не говорим за смазан? Това е възможно само след падане отвисоко или при автомобилна катастрофа.

— Много добре знам колко трудно е да се смаже кост — отвърна Лорн. — Защото направих проучване. Дори играчите от Националната футболна лига не притежават подобна сила. Те могат да счупят кост, но не и да я смелят на малки парчета.

Инспекторът поклати глава.

— Същото се отнася и до ударите в главата, с които са били убити част от жертвите — добави Пекъм. — Следите показваха, че е използван юмрук. Но въпреки това черепът беше счупен. Съдебният лекар беше убеден, че не става въпрос за множество удари, а само за един.

Нокс не можеше да повярва на ушите си.

— Череп, счупен с един юмручен удар! Сигурни ли сте, че не го е направило животно? Подобна сила може да има само мечка или друг хищник!

— Не е било животно, а човек.

— Не съм срещал такъв човек — отбеляза Пулър.

— А аз не бих искал да срещна — отвърна Пекъм.

— Ами връзката между жертвите? Знаем, че всички са били жени на приблизително една и съща възраст, с добра професия. Но не разполагаме с данни за местоработата им.

— Всичките са работили във фирми, изпълняващи правителствени поръчки — каза Пекъм.

— Това може да разкрие доста за извършителя — отбеляза Нокс. — Може да има зъб на правителството. А може да е работил за федералните или за някой подизпълнител и да е бил уволнен.

— Не се съмнявам, че сте проверили тази вероятност — каза Пулър.

— Доколкото можахме.

— Какво означава това?

— Означава, че работата на убитите жени е била секретна и ни обясниха неведнъж, че не можем да имаме достъп до информация за нея. Ставало въпрос за националната сигурност. Дори днес това означава много, а тогава направо плашеше хората. Затова не получихме абсолютно никакъв отговор на нашите запитвания.

— При разследване на серийни убийства?! — възкликна Нокс.

— Повярвайте ми, ние също не останахме доволни — каза Лорн.

Четиримата се взираха мълчаливо един в друг в продължение на няколко минути.

— Добре — каза Нокс с притаен дъх. — С какво разполагаме в такъв случай?

— Не съм сигурен. Може би с нищо — призна Пекъм.

— До какви изводи стигнаха федералните агенти? — попита Пулър.

— Не знам, защото и ФБР не ни информира за абсолютно нищо. Но мога да ви кажа едно…

Инспекторът се поколеба, явно не знаеше дали да довърши мисълта си на глас.

— Всичко, което можете да ни кажете, ще ни бъде от полза — подкани го Пулър.

— Както сами признахте, смъртта на тези жени заслужава възмездие — добави Нокс.

Пекъм погледна към Лорн, който кимна, и се обърна към Пулър:

— Федералните започнаха да си придават важност от самото начало. Те, както знаете, винаги се държат така. Играеха ролята на големите клечки, дошли да ръководят разследването. И да оберат лаврите в случай на успех. А ние бяхме обикновени ченгета от затънтено градче в Тайдуотър.