![Хоризонти [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/9/horizonti-bg-download.jpg)
Хоризонти [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Споделящият нож #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хоризонти [bg]». Краткое содержание книги:
Забележителният завършек на поредицата „Споделящият нож“ доказва, че за разказваческия талант на Бюджолд жанрът няма значение. Лайбръри Джърнъл
Бавно изпусна сдържания въздух. Знаеше, че изборът й не е никакъв избор.
— Не мога да обещая, че ще дойде, но мога да го попитам. Ела.
Финч въздъхна, кимна и изглежда, едва сега се сети, че й причинява болка и трябва да пусне ръката й. Тя погледна Чери и Нола, които я наблюдаваха подозрително, след това им махна, за да не си помислят, че се измъква тайно. През гората имаше пътека, която отвеждаше право в дома на Аркади, и беше много по-бързо, отколкото по пътя. Освен това лагерът се охраняваше много зорко.
Не биваше да насилва късмета им, така че когато приближиха езерото, нареди на Финч:
— Остани в тази долчинка. Домът на Аркади е на стотина крачки. Ще доведа Даг или… ще се върна да ти предам какво е казал. Може да се забавя малко.
Той кимна, клекна до едно паднало дърво, обърна лице към слънцето и затвори очи. Фаун забърза по пътеката.
Даг и Аркади тъкмо привършваха обяда и прибираха останалата храна в кошницата. Добре че момчетата от Олеана бяха запрашили нанякъде.
— Фаун? — възкликна изненадано Даг. — Мислех, че си на пазара. Гладна ли си?
Тя поклати глава.
Той се поколеба и я погледна по онзи пронизващ, типичен за него начин. О, богове, изглежда, кожата й беше прозрачна като стъкло.
— Добре ли си?
— Случи се нещо — каза му тя, без да поглежда Аркади. — Може ли да поговорим насаме?
— А-хм — прокашля се Аркади и вдигна вежди. — Аз трябва да се върна в лечителската шатра, Даг. Ти не бързай. — Махна с ръка, взе кошницата от масата и излезе. Оказа се по-лесно, отколкото бе очаквала. Поне засега. Не бе сигурна, че е хубаво. Изчака стъпките на лечителя да заглъхнат по пътеката.
— Фаун — започна бавно Даг, — има нещо…
Тя го прекъсна.
— Даг, ужасно е!
— Какво? — стресна се той. — Не, Искрице, едва ли е чак толкова зле. Ще съм до теб и…
— Става въпрос за горкичкия племенник на Финч Бриджър. Стъпил на пирон и има тетанус. Даг, знам, че на Аркади няма да му стане приятно, но не може ли да отидем да го видиш? Той е само на пет!
Даг мигна. Мълчеше. След това мигна отново.
— Кой?
Фаун бързо разказа онова, което бе научила от Финч.
— Може ли да отидем? Смеем ли? Лечителите Езерняци умеят ли да лекуват тетанус?
Даг заговори мъчително бавно:
— Четох за подобни случаи в записките на Аркади. Подсилват нервите и между спазмите дават много течности и храна, за да поддържат пациента жив, докато мине най-лошото. Аз лично съм се натъквал на два такива случая. Първата беше жена на езерото Хикори — след раждане. Хохари успя да я излекува, не знам как. Не съм присъствал, чух ги да говорят какво било станало. Следващия път един патрулен имаше тетанус, докато прочиствахме пустошта в Лутлия. Лечението беше несполучливо. Той сподели смъртта си. Не го направи веднага, а чак когато не издържаше повече.
— Ще можеш ли да се справиш с нервите? Въпреки че никога не си виждал как става?
Даг въздъхна дълбоко и се почеса по главата.
— На колко каза, че е?
— На пет.
— Отсъстващи богове! — възкликна Даг.
— Фермата на семейство Бриджър е на десетина мили. Финч има каруца. Мислиш ли, че можем да стигнем, преди Аркади… не, май няма да стане.
Даг поклати глава.
— Може да отнеме дни, за да излекуваш някого от тетанус, а може и да е много по-малко.
— За нула време ще събера каквото ни е необходимо за ден-два.
— Предпочитам ти да останеш.
— И да обяснявам сама на Аркади? — Тя тръсна глава. — Да не си посмял да ме оставиш сама! Той ще ме направи на нищо. И без това ще ни трие сол на главата, когато се върнем. Както и да е, истинска лудост е да те изпратя при фермерите съвсем сам. Поне ще им обясня онова, което не знаят за Езерняците.
— Права си. — Той я гледаше, без да мига. — Болестта не е много заразна и ще си в безопасност.
— Разбира се!
— Но няма да се приближаваш до детето.
Тя го изгледа учудено. Защо беше толкова предпазлив? Нямаше значение. Щом пристигнеха в дома на семейство Бриджър, тя щеше да се справи с всичко, както обикновено. Облиза устни и му зададе най-важния въпрос.
— Даг, сигурен ли си? Ако не си, ще пратя Финч да си върви. — Можеше поне това да му спести. — Заради това може да изгубиш Аркади.
Той й се усмихна и прокара палец по топлата й буза.
— В такъв случай цената е прекалено висока, а аз съм прекалено стар и беден, за да си го позволя.