![Излъжи ме два пъти [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/5/izlzhi-me-dva-pti-bg-download.jpg)
Излъжи ме два пъти [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #6
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-084-1
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Излъжи ме два пъти [bg]». Краткое содержание книги:
Потеглихме надолу към Аспен. Бях измръзнал, мръсен, изтощен и започвах да се чудя какво търся на този тесен, хлъзгав път. Не познавах територията. Не знаех дали Джоу-Джоу иска да я последвам. Не знаех как да изчистя доброто си име.
Бях изминал три хиляди километра, а все още нямах никакъв план. Откъде да започна?
От Джоу-Джоу? От Симарон? Реших да действам стъпка по стъпка. Така се прави и в съдебната зала. Общата картина понякога е твърде сложна, трудна за възприемане. Затова човек решава най-напред какво иска да докаже, сетне прави малка крачка в тази насока.
Кип щракна лампичката и заби нос в туристическата брошура.
Аз продължавах да мисля. И да карам. Не знам дали бих успял и да дъвча дъвка.
Мислено се разхождах напред-назад. Соколов смята, че съм убил Кайл Хорнбак. Симарон мисли, че съм го измамил. Убийството е извършено, за да се прикрие измамата. Значи ако успея да докажа, че не съм измамил Симарон…
Точно така.
Това е то да мислиш като адвокат. Изграждаш си тезата и подкопаваш твърденията на противника. Оставаше да докажа, че нямам мотив за убийство. Или още по-добре — да докажа кой е имал мотив.
Отново се сетих за Кит Карсън Симарон и неволно свих юмрук. Със свиването нямах проблем, но при всеки опит да разперя пръсти, ръката ми пламваше от болка. Ударех ли някого, щях да си изпатя по-зле от него.
Кип изгаси лампичката и се озърна към мен.
— Знаеш ли защо го наричат Континентален водораздел?
— Май имаше нещо общо с посоката на реките — отвърнах аз, воден от някакъв смътен спомен за уроците по география.
— Точно така. Това е тази част от Скалистите планини, която разделя континента на изток и запад. Откъм Лидвил река Арканзас тече на изток. Откъм Аспен пък Роринг Форк и Фрайн Пен текат на запад и стигат до Тихия океан. Представяш ли си, вуйчо Джейк? Ако вятърът духне в едната посока, или ако капката падне на тая скала, а не на другата, това решава дали ще отиде в Атлантическия или Тихия океан.
— Ами да. Също като при хората. Разни дреболии ни тласкат в една или друга посока. Но ние не сме водни капки, Кипър. Имаме свободна воля и способност да действаме, да променим посоката. Лошото идва когато видим отпред плитчините и все пак продължаваме, очаквайки всеки момент да чуем как хрущят корали под корпуса.
Това го накара да млъкне, но не за дълго.
— Това да не е някой от твоите уроци за живота, вуйчо Джейк?
— Аха.
Отново намалих скоростта, защото двете платна се стесниха и от стръмните канари наоколо се лееха буйни потоци.
— Разбрах — каза Кип. — Затова сме тук, нали? Можеше да останеш в Маями и да чакаш кога онзи дървеняк Соколов ще ти види сметката. Но ти забеляза рифа и реши да смениш курса, нали?
— Да, нещо такова.
— Великолепно. Ще ти помагам да управляваш кораба, вуйчо Джейк.
15.
Хищни птици
Кацнал върху оградата, един бухал ядеше скункс.
Очевидно обонянието на бухала не може да се сравнява с легендарното му зрение.
— Кип, това е голям качулат бухал — обясних уверено аз, защото вече го бях чул от дежурния на рецепцията.
— Ужас. Аз да съм, ще се издрайфам.
— Буху-у — обади се бухалът с пълна човка.
Скунксът не каза нищо.
Не исках да отсядам в градските хотели. Ако Ейб Соколов поразмислеше, сигурно щеше да се досети, че съм последвал Джоу-Джоу, Симарон или и двамата. Затова „Хотел Джероум“, „Литъл Нел“ и „Риц Карлтън“ отпадаха, тъй като в днешно време е почти невъзможно да отседнеш в приличен хотел под измислено име. Заради кредитните карти.
Мразя кредитните карти. Мразя да оставям следа къде съм бил, какво съм ял и какво съм пазарувал. В наши дни кредитът е обхванал целия ни живот. Какво щяха да правят адвокатите по разводите, ако нямаше компютърни разпечатки от хотелски резервации, бижутерски магазини и полети до Хаваи, когато деловата конференция е била в Тампа? Сведенията се трупат на всяко ниво: за кои компании работиш и кои не те искат, къде си учил и от кой магазин най-често купуваш пиячка. Тъй върви от люлката чак до гроба една дълга верига от цифри и факти за теб. Данните — някои съвсем обикновени, други проникващи до дъното на човешките тайни — никога не изчезват и не се превръщат в избелели вестникарски изрезки. Не питай за кого бие компютърът. Той бие за теб.
Избрах едно ранчо извън Аспен, близо до Марун Крийк Роуд. В него имаше девет дървени бунгала — толкова примитивни, че дори не можеха да се нарекат романтични. С приятелите веднъж бяхме отседнали там, след като ни изхвърлиха от един градски хотел, защото си организирахме шампионат по скокове в открития басейн.