Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шумът на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шумът на времето [bg]

Электронная книга - «Шумът на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде – от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ не е харесала на Сталин... Дмитрий Шостакович е героят на новия роман на Джулиан Барнс. Една история за сблъсъка на властта и изкуството, за компромисите и творческата съвест, малодушието и куража.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61
Перейти на страницу:

ИЗКУСТВОТО ПРИНАДЛЕЖИ НА НАРОДА - В. И. ЛЕНИН. ИЗКУСТВОТО ПРИНАДЛЕЖИ НА НАРОДА - В. И. ЛЕНИН.“

И тъй, той щеше да умре скоро, най-вероятно през следващата високосна година. После всички щяха да умрат един по един - неговите приятели и врагове; тези, които разбираха колко е сложно да живееш под тирания, и тези, които биха предпочели да е мъченик; тези, които познаваха и обичаха музиката му, и шепа старци, които все още си подсвиркваха „Песен за насрещния план“, без дори да знаят кой я е написал.

Всички щяха да умрат - освен може би Хренников.

През последните си години той все по-често вписваше в струнните си квартети morendo'. замиращо, сякаш умира. Така бележеше и собствения си живот Е, животът на някои свършваше във фортисимо и мажор.

И никой не умираше точно навреме. Мусоргски, Пушкин, Лермонтов - те всички бяха умрели твърде рано. Чайковски, Росини, Гошл - те всички трябваше да умрат по-рано; може би и Бетовен. Това, разбира се, беше проблем не само за известните писатели и композитори, но и за обикновените хора: проблемът да живееш отвъд най-добрите години, отвъд онази точка, където животът престава да носи радост, а само разочарования и страховити случки.

Той бе живял достатъчно дълго, за да се ужаси от себе си. С творците често ставаше така: поддаваха се или на суетата да се смятат за по-велики, отколкото са в действителност, или пък на разочарованието. Напоследък той често бе склонен да се смята за скучен, посредствен композитор. Младежката неувереност бе нищо в сравнение е тази на старците. И може би тук беше крайната им победа над него. Вместо да го убият, те го оставиха да живее и така в действителност го убиха. Това беше последната, неоспорима ирония на неговия живот: че като го оставиха да живее, те го убиха.

А след смъртта? Искаше му се безмълвно да вдигне чаша за тост: „Да пием за това да не става по-добре!“. Дори и смъртта да дойдеше като облекчение от живота е неговите перфидни унижения, той не очакваше нещата да станат по-малко сложни. Ето например какво се случи е горкия Прокофиев. Пет години след смъртта му, точно когато из цяла Москва монтираха негови мемориални плочи, първата му съпруга заръча на адвокатите да анулират втория брак на композитора. И на какво основание? На основание, че откакто се завърнал в Русия през 1936 г., Сергей Сергеевич бил импотентен. Следователно вторият му брак не може да е

бил консумиран; и следователно тя, първата съпруга, е негова единствена законна съпруга и наследница. Дори бе изкопчила от лекаря, преглеждал Сергей Сергее-вич преди две десетилетия, клетвена декларация, че неговата импотентност е била установена безспорно. Но така ставаше. Идваха да се ровят из мръсното бельо. Ей, Шости, блондинки ли предпочиташ или брюнетки? Търсеха всяка възможна слабост, всяка мръсотийка. И винаги намираха негцо. Съчинителите на клюки и митове имаха своя собствена версия за формализма, както казваше Сергей Сергеевич Проко-фиев: ако не сме разбрали нещо на първо слушане, то вероятно е неморално и отвратително - това бе тяхната позиция. И те гцяха да правят с живота му каквото си искат.

Колкото до музиката му - той не страдаше от илюзията, че времето ще отсее хубавото от лошото. Не виждаше причина потомството да прецени качеството по-добре от онези, за които е написана музиката. Твърде разочарован бе за подобни илюзии. Потомството ще одобри каквото одобри. Познаваше много добре върховете и паденията на композиторските репутации; някои биваха незаслужено забравени, други, непонятно защо, обезсмъртени. Неговото скромно желание за бъдещето бе хората пак да плачат, щом чуят „Отдавна прецъфтяха хризантемите в градината“, колкото и зле да звучеше през някой раздрънкан усилвател в евтино кафене; а някъде нататък по улицата можеше други хора мълчаливо да се затрогнат от някой негов струнен квартет; и може би един ден в далечното бъдеще двете публики щяха да се смесят и слеят.

* * *

Той беше наредил на близките си да не се занимават е неговото „безсмъртие“. Музиката му трябваше да се свири заради собствените си достойнства, а не заради някаква посмъртна кампания. Сред мношто молители, които го обсаждаха напоследък, беше вдовицата на един известен композитор. „Съпругът ми умря и си нямам никого“ - така звучеше неуморният й рефрен.

Тя все му повтаряше, че трябва само „да вдигне слушалката“ и да нареди на този или онзи да свири музиката на покойния й съпруг. И той неведнъж я послуша -отначало от съжаление и учтивост, по-късно просто за да се отърве от нея. Но това никога не й стигаше. „Съпругът ми умря и си нямам никого.“ И той пак посягаше към слушалката.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)