Кодът на Атлантида [bg]

— За вашия папа — кисело рече Мурани.

Рецонико се намръщи.

— Всички знаят, че ти не гласува за негово светейшество.

— Не, не гласувах. — Мурани остави франзелата настрана.

— Сигурен съм, че и папата го знае.

— Значи мислиш, че ще си отмъсти?

— Не. — Рецонико поклати глава. — Негово светейшество не би се поддал на подобно нещо.

— Вече си го поставил сред светиите, така ли? — Това му се видя интересно. Рецонико обикновено не се връзваше толкова лесно. — Все пак той си остава просто човек. Въпреки поста и одеждите.

Бръчките по челото на Рецонико станаха още по-дълбоки.

— Това е светотатство.

— Това е истината. — Нямаше намерение да подминава въпроса. Тази сутрин му се бе наложило да се черви пред Инокентий XIV, нямаше да позволи да бъде подкупен с добра храна и мила дума. — Той е късоглед и ти го знаеш. Продължава да забавлява с приказки евреите и мюсюлманите.

— Разбира се, че го прави — рече Рецонико. — Това, което се случва по онези места, засяга целия свят. Днес икономиките на отделните страни са твърде тясно преплетени помежду си, за да бъде другояче.

— Чуваш ли се какво говориш? — поклати глава Мурани. — Икономиките? Това ли е Църквата днес? Икономики?

По-възрастният мъж се облегна назад и смени тактиката.

— Заклел си се във вярност към папата.

— Заклел съм се във вярност към бог — рязко отвърна Мурани. Гневът и отчаянието вече го бяха завладели напълно. Не можеше да се спре. — Това отменя клетвите ми към когото и да било другиго.

— Вървиш по опасен път.

Млада сервитьорка донесе салати и още вино. Двамата спряха да разговарят, докато момичето не се отдалечи.

— Всички вървим по опасни пътища в наши дни. — Мурани вече беше успял да се овладее донякъде.

Рецонико вдигна вежди.

— Заради разкопките на отец Себастиан ли? — Поклати глава. — Все още не знаем дали от тях ще излезе нещо.

— Ами ако излезе? Ако отец Себастиан открие нещо? Дори и да не е книгата, какво ще стане, ако попадне на нещо друго, което сочи към Тайните текстове?

— Тогава ние ще се заемем с това.

Мурани изсумтя презрително.

— След дъжд качулка.

— Стефано, моля те, чуй ме — рязко рече Рецонико. — Аз съм твой приятел. Всичко е под контрол.

Мурани отказа да повярва на това.

— Нищо не е под контрол. — Искаше му се да каже на Рецонико за звънеца и цимбала и за това какво представляват те според него. Но не можеше. Рецонико беше член на Обществото на Квирин и Мурани не можеше да допусне да му отнемат всичко. Не би могъл да понесе подобно нещо.

Известно време Рецонико го гледаше мълчаливо.

— Контролираме Швейцарската гвардия. Имат свои хора на обекта. Ако отец Себастиан намери нещо — каквото и да било — те имат заповед незабавно да му го отнемат.