Fortune [bg]

Спомням си думите на Анна: „Мен ако питате, на вуйчо Карл-Густав му се е случило нещо нередно…“

— Марк, не откри ли нещо съмнително? Поне нещичко?

— Абсолютно нищо.

— Валхер познава ли Олифан?

— Запознал се е с него през юни 75-а, когато Олифан го е навестил, за да го уведоми, че негови клиенти — но Валхер веднага разбрал, че става дума за Калтани — проявяват интерес към хотела. Разрешение, което чудесно устройвало Валхер — той вече изнемогвал, а управата на банката му дишала във врата, настоявайки колкото се може по-скоро да уреди въпроса със заема.

— Кога е бил продаден хотелът на Олифан, или по-точно на Калтани?

— През юли 75-а.

— Срещу колко?

— Имай търпение, не е чак толкова просто. В действителност Калтани закупили всичко, което принадлежало на Баумер: хотела, бирариите, едностайния апартамент, горското стопанство и чифлика в Австрия. Абсолютно всичко. На пръв поглед сделката не била кой знае колко изгодна…

— Но ти ми каза, че бирариите давали добри приходи.

— Да, до септември 1974 година. Но за да покрие разходите по карибо-мексиканските си щуротии, чичко Баумер изпомпал от тях, колкото могъл. И не само престанал да погасява дълга си към банката, но изпразнил всички каси и всичко ипотекирал. Калтани се сдобили с хотела и бирариите, поемайки всичките му задължения към банките и останалите кредитори, като изплатили лихвите и глобите за закъснение.

— Марк, КОЛКО общо са платили?

— Около осемстотин хиляди долара.

А аз купих скапания им хотел за двайсет и пет милиона!

— По дяволите, Марк, помисли малко: ако Валхер е изчакат осем или девет месеца, хотелът е щял да струва двойно повече!

— Не е можел да чака, Франц. Бил е притиснат от собствената си банка, а колкото до бирариите, които до една били ипотекирани, куп типове го гонели с вой по петите. Сега знаем, че хазартните игри са били разрешени, но през юли 75-а Валхер е нямал и представа за това.

— Освен ако Калтани не са му казали.

— И защо да го правят? Ако наистина са знаели новината, те са нямали никакъв интерес да я разпространяват.

Сиукски крясъци на брега — едно племе, поело по пътеката на войната, току-що е заловило някакъв бледолик и го привързва към стълба на мъченията. Разпознавам бледоликия — Ивон Самюел, френски журналист от „Франс-Соар“, дошъл също за уикенда, който, макар и привързан към стълба на мъченията, флегматично пуфка с пурата си. Казвам на Марк:

— Хайде, да се прибираме.

— Ти гребеш.

Греба, къде да ходя.

„Мен ако питате, случило се е нещо нередно…“ Определено искам да съм наясно по въпроса.

— Марк, ще помоля Англичанина да провери данните.

— И да проведе отново разследването, което току-що приключих?

— Не се засягай.

— Би имало защо.

— По дяволите, Марк! Вложих петдесет милиона в тази гадост със Слона!

Мълчание. Навел е глава с каменно лице. Вдига я.

— Добре, сигурно имаш право.

Успява дори да се усмихне и посочва с пръст.