Черната кутия [bg]

Човек от охраната със стоп-палка насочва прииждащите коли. Цифрите на номерата им напомнят загадъчен машинен код. Шофьорите пушат, облегнати на парапета. Телевизионната кула стърчи в небето като стрелка на гигантски слънчев часовник. Върхът й улавя последните лъчи.

Пред хотела спира едно от ония тлъсти нови БМВ-та с мутирала предница като телешка муцуна. Отвътре изскача дребен тип в розов фрак, маскиран като заек. Намества клепоухата си глава и притичва по червената пътека. Поемам след него, но портиерите препречват пътя ми. Тиквам поканата под носа им.

- Съжалявам, господине, но не можем да ви пуснем без костюм!

Обработени са от главата до петите със златист и сребрист спрей като мимовете, които стърчат по площадите на европейските градове и чакат да им пуснеш някоя монета, за да се размърдат.

- Такъв е регламентът - добавя златистият.

- И какво сега, да си ходя ли!? - нервнича.

- Просто минете през гардероба - услужливо ме упътва сребристият.

Гумените маски висят по закачалките като сбръчкани, изоставени лица. Имам чувството, че са докарали целия реквизит на Стар Трек директно от снимачната площадка.

- Мога ли да видя поканата ви? - усмихва се гардеробиерката, дребно същество със синкави тънки очила и металически къдрици, през които надничат малки, извити рога. Тя проверява в тетрадката си и се връща с тежък комплект, увит с найлон. - Имате запазен костюм...

- Какво е това? - смръщвам вежди.

- Човекът пингвин.

- На такъв ли ви приличам! Кой го е избирал?

Тя свива притеснено рамене.

- Какво друго имате?

- Човекът паяк, Човекът гущер, Човекът желе, Кобалтовия човек, Мухата, първа и втора версия, Пришълеца, Байоник, Сайбърсоник, Морлок...