![Черната кутия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/2/chernata-kutiya-bg-download.jpg)
Черната кутия [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Захарий Стоянов“
- ISBN: 978-954-09-0021-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черната кутия [bg]». Краткое содержание книги:
- Внимавай! - извика Варава.
Зад стъклото се мярна раздърпан брадат индивид. Набих спирачки. Той заслони очи с мърлявия си ръкав, олюля се и рухна пред предницата на колата.
- Мамка му! - изскочих навън.
Мъжът лежеше на около метър от бронята, с оцъклен поглед, забит в облаците. От джоба на палтото му стърчеше бутилка, в другата ръка стискаше прокъсан найлонов плик, от който бяха изпопадали разни боклуци. Лъхна ме остра смрад. Варава изникна до мен.
- Блъснахме ли го?
- Откъде да знам? - измърморих.
Скитникът премигна диво, изхърка няколко ръждясали звука и рече:
- Bloody bastards!
- Добре се е подредил - отбеляза Варава.
Двамата го подхванахме под мишниците и го изправихме, като се мъчехме да не вдишваме вонята му. Не беше едър, но в дрехите му сякаш бяха зашити оловни плочки. Мъжът се опря на капака на колата, отметна глава назад, поемайки си дълбоко дъх, после внезапно повърна върху излъсканата фигурка на емблемата.
- Sorry! - изломоти той.
Бях твърде радостен, че не съм го сгазил, за да обръщам внимание на подобни дреболии. Варава предположи, че скитникът най-вероятно е отивал към близкия приют. Наблъскахме го на задната седалка, заедно с партакешите му, отворихме всички прозорци и го откарахме до сградата, която се намираше на около двеста метра по-нагоре по улицата. Над входа премигваше синкаво неоново сърце. Убежище за странници на Църквата на Христовите Чираци.
- О, братко Пим, вече си мислехме, че никога няма да те видим - посрещна ни черен мъж с вид на доброволец. -Благодаря ви, че го докарахте. Другите обикновено ги заобикалят, когато не ги газят... Бог да ви благослови, добри хора!
Баща ми беше живял недалеч оттук в стара двуетажна къща с широка веранда. Варава беше идвал два или три пъти, но не можа да ми каже нищо по-конкретно, освен че апартаментът бил доста тъмен. Хазяите държали втория етаж. Били на почивка, когато се случил инцидентът. Известно време жилището пустеело със заковани прозорци и надпис „For rent", а впоследствие - „For sale“.
Хазяите твърдели, че баща ми няколко пъти забравял крана на газовата печка отворен. Направили му забележка по този повод, тъй като миришело чак на втория етаж. Дали наистина е било така, едва ли ще разберем. Макар да не е изключено, предвид характерната му разсеяност. А като се прибави и солидното съдържание на алкохол в кръвта му, открит след аутопсията, едва ли някой си е дал труда да разследва по-обстойно техническата изправност
на инсталацията. Взривът настъпил към един след полунощ. Цялата улица била вдигната накрак. Надошли пожарна, линейка, полиция. Открили трупа на татко във вътрешния двор. Още димял и се наложило да го доугасят с пожарогасител.
- Извинявайте! - сепна се Варава. - Може би не държите на всички тези подробности?...
- Напротив, продължавайте!
Същата вечер татко бил на гости у професор Самогонов, който наскоро емигрирал със семейството си от все още съществуващия тогава СССР. И по стара традиция явно се почерпили. Докато Варава мънкаше, умът ми започна да реди свои версии за случилото се. Татко се връща, повече или по-малко на градус от Самогонов, когато на пътя му се изпречва някой като Пим, още по-мотан и от него, той не успява да спре навреме и... Ето ти труп! Но това е престъпление, хрумва ми, татко не е способен на подобно деяние. Ами ако някой друг го е забърсал преди него? Той просто си минава, вижда го, уверява се, че няма начин да му помогне, и решава да се възползва от ситуацията...
Уф, пак е кофти!
Изведнъж радиото запращя, сякаш някой разбъркваше ефира в шейкър. Опитах се да го наглася отново, но не успях и го изключих.
Варава не проговори, докато не стигнем до тях. Може би очакваше, че ще се разтопя от благодарност за това, че ми е върнал наследствената кола след повече от 15 години!