Самотна пеперуда [bg]

Свали една кутийка от най-горния рафт и прокара пръстите си по капака. Беше украсен с камъчета, които блестяха, както само диамантите могат. От кутията извади малка снимка. Когато видя дългата, вълниста коса, красивата усмивка и рождения белег в ъгълчето на устните, сълзите й закапаха. Хена. Нейната Хена.

Тя бързо избърса сълзите с опакото на ръката си, а после сложи снимката в кутийката и я остави в шкафа. Трябваше да се добере до участъка.

След горещия душ тя навлече дънките. Заболя я, когато платът се долепи до бедрата й. Тя си наложи да не мисли за болката. Отсега нататък трябваше да се стегне. Последното, което искаше, беше Рока и колегите й да забележат, че е на път да се срине. Трябваше да продължи както обикновено. Но най-напред трябваше да свърши нещо. Искаше на всяка цена да избегне пътуването с мерцедеса, а нямаше да има сили да отиде пеша. Затова набра номера на „Худик Такси“.

Държеше се за кухненския плот, когато тръгна към входната врата. От гърдите й се чуваше хриптене и се закашля толкова силно, че остана без дъх.

— Къде да ви закарам? — попита таксиметровият шофьор, когато тя отвори вратата на колата с трепереща ръка и се строполи на задната седалка.

— В полицейския участък — успя да изрече, преди да получи нов пристъп на кашлица. — Но първо трябва да се отбия в спортния магазин на улица „Стургатан“.

— Мога да се обадя на 112, ако искате — каза шофьорът и я погледна разтревожено в огледалото за обратно виждане.

— Аз съм от 112 — отвърна тя дрезгаво. — Карайте.

Шофьорът поклати глава и потегли към „Стургатан“. Яна легна на задната седалка и не се надигна, докато колата не забави и не спря. Тя отвори вратата и влезе в магазина. Продавачката я поздрави и я изгледа ужасено, докато Яна се олюляваше между щендерите. Тя награби купчина дрехи и обувки, които после сложи на касата.