Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Самотна пеперуда [bg]
Самотна пеперуда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Самотна пеперуда [bg]

Электронная книга - «Самотна пеперуда [bg]». Краткое содержание книги:

След години работа в полицията в Стокхолм, инспектор Юхан Рока се завръща в родния си град, който е напуснал след трагичната смърт на приятелката му. Сега той очаква спокоен живот и лесни случаи, но късметът не е на негова страна. Съпругата на най-популярния шведски футболист Монс Сандин — Хена, е убита в дома им. Семейството скоро е напуснало Италия и се е преместило в града. Логичният заподозрян винаги е съпругът, но Монс успява да представи убедително алиби. Разследването на Рока го довежда до сериозни подозрения, че футболистът е замесен в допинг афери или дори нещо по-сериозно. Но уликите водят и към миналото на Хена, а Рока подозира, че Монс не познава жена си толкова добре, колкото си мисли. Когато малкият град е разтърсен от ново убийство, инспекторът осъзнава, че този случай и неговото собствено минало неизбежно ще се пресекат. Габриела Улберг Вестин учи Криминология в Стокхолмския университет. При създаването на романите си тя много разчита на детайлното изследване на темата и събира информация от срещи и интервюта с полицаи, престъпници, служители на затворите и криминални психолози. Действието в романите й се развива в родния й град, а самата тя живее в Стокхолм със съпруга си (който е… полицай) и двете им деца.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 116
Перейти на страницу:

— А какъв цвят е снегоринът на Густавсон? — попита Алмен.

— Червен е — каза Сиверт. — Марка „Маси Фъргюсън“, точно като моя. Купувам само най-доброто.

— Но предполагате, че именно Густавсон се е блъснал в стълба, това ли искате да кажете?

— Да. — Ама че тъпак!

Алмен поклати глава. Но в същото време беше удивен, че криминалистите не са открили резката, за която говореше Сиверт Першон. Бяха прекарали четири дни край къщата и бяха претърсили всеки квадратен сантиметър от парцела.

— Ще отидем да погледнем стълба на портата. Благодаря, че се обадихте — каза той и слезе от колата.

29 декември 2012 година

Юхан Рока погледна през прозореца към колите в съседната лента. Сутрешните задръствания на излизане от Флоренция бяха ужасни. Той седеше в автобуса на път към летището в Пиза. В автобуса също беше тясно и той се опита да намери удобно положение на седалката до един възрастен господин с телосложение като неговото.

Мисълта за събитията в комуната не му излизаше от ума. Дрога и духовност. Криминално проявени. Забравени деца. Насилие. А и цялата идея за комуните. Толкова чужда. Предмет на толкова митове.

Един от общите им приятели с Виктор живееше в комуна. Но според описанията му на живота там тази комуна нямаше нищо общо с порядките през седемдесетте и осемдесетте. Приятелят им имаше най-обикновена работа и собствен апартамент там.

Рока усети вибрация в предния джоб на дънките си. Плъзна надолу ръката си, колкото можа по-дискретно, за да извади телефона. Съобщение.

Приятно ми беше, че се видяхме. Чувам, че имаш много работа, но дай знак, ако имаш време за по една бира набързо някоя вечер. Петер

„Петер Кранс — помисли си Рока. — Защо не. Малко доброволен социален живот.“ Той погледна часовника си. Щяха да успеят да отидат на бар още тази вечер. Той написа бързо:

Можеш ли тази вечер? В „Дъ Бел“ В девет!

Отговорът дойде веднага и се уговориха за същата вечер. Той се облегна колкото можа по-назад на седалката и прегледа последните есемеси. Тогава отново усети засмукването в стомаха. Без много-много да се замисля, можеше да го определи като тъга. Може би едновременно тъга и желание. Най-вече желание. Или не? Той писа на Анхелика.

Искам да те видя. Само теб, не дрехите ти.

Така си беше. Рока се усмихна на себе си. Тя отговори веднага:

Но тогава ще замръзна…

Той си я представи — как голото и крехко създание се свива от студ. И как после се обръща към него и погалва облите си гърди и твърдите зърна, докато го гледа с копнеж.

Полицаят ще те сгрее — написа той в отговор.

Кръвта му веднага се стече между краката и платът на панталоните започна да му опъва. Той погледна с крайчеца на окото си към мъжа до себе си. Спеше.

Довечера? Моля те! Искам пак да правим секс. И пак. И пак…

Той изруга, че вече беше обещал на Петер да се видят.

Имам по-добро предложение. Закуска утре вместо това? У нас?

Той се втренчи в екрана, зачака отговора. Този път той не дойде веднага. Рока погледна навън и видя капките, които се стичаха по страничното стъкло, а от колоните на автобуса се носеше добре позната песен — Un ’estate Italiana32. Джана Нанини и Едоардо Бенато, ако паметта не му изневеряваше. Мислите го върнаха назад във времето — към 1990 година. Световното първенство по футбол в Италия. Лято и прежурящо слънце навън, но той седя вътре, в продължение на две седмици се беше барикадирал на дивана. С приятелите от отбора по футбол. Това беше преди двайсет и две години. Той облегна глава на облегалката и се усмихна, когато си помисли, че Анхелика дори не е била родена по онова време. Телефонът завибрира в ръката му.

Става. Ще донеса нещо за ядене. Няма да останеш разочарован… Прегръдки и целувки.

* * *

Тресеше я от високата температура. Яна Вайсман нагласи радиатора на най-високата степен и придърпа пухената завивка до брадичката си. Погледна часовника. Беше спала петнайсет часа. Всъщност нямаше време за това, но колкото и да не й се искаше, един вирус беше на път да я надвие.

Тя отиде в кухнята, увита със завивката. Напълни най-голямата чаша, която намери, с портокалов сок, и усети бодежи и парене в гърлото, когато изгълта напитката на големи глътки. После пусна завивката на пода и влезе в банята. Трябваше да свърши нещо, което отдавна отлагаше. Отвори шкафа, а после отпусна глава и затвори очи. Миг колебание, след това взе решение.

вернуться

32

„Едно италианско лято“ (ит.). — Б.пр.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)