Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— Не знам — унило рече капитанът. — Непрекъснато мисля за това. Знаехме, че гостите на сър Уолтър пристигат. Приготвихме Мобисон, осигурихме провизии. Претърсих стая по стая. Обкръжихме господарската къща. Чужденците пристигнаха, изглеждаха уморени. Размених някоя и друга дума с тях. Влязоха в господарската къща, заключиха и залостиха вратите и капаците на прозорците. Хората ми обкръжиха къщата, останалото го знаете. До момента, в който не потропахме на вратата и поискахме да влезем, не видяхме, не чухме, не забелязахме нищо тревожно. Сър Хю, наистина не знам как е станало.
— Сервин?
Уендовър въздъхна.
— Висок мъж, без коса, това помня, облечен в черна кожа като… — посочи с пръсти към Ранулф — професионален фехтовчик, някога е бил войник. Имаше сурово лице и очи с подпухнали клепачи.
— Беше ли добре въоръжен?
— Да, носеше военен колан. Когато го видях да влиза в къщата, носеше и арбалет. Бих казал, че няма да е лесно да бъде убит човек като него.
— Но сега е изчезнал, така ли е?
— Сър Хю — Уендовър се приведе с умоляващо изражение и сплете ръце, — никой не е напускал Мобисон онази нощ, уверявам те!
— А по-късно? — рече Корбет. — Имам предвид, когато вратите бяха разбити и открихте труповете. Несъмнено е настъпил хаос и суматоха. Възможно е някой да се е измъкнал тогава?
— Не вярвам — отвърна Уендовър. — Бяхме особено бдителни, понеже никой нищо не беше видял. Сър Хю, знам, че си бил в Мобисон. Видя ли следи от стъпки, някой капак да е бил разклатен или да е разбита врата?
Корбет не отговори, а се загледа някъде над главата на Уендовър.
— Благодаря, капитане — рече най-после той.
Уендовър продължаваше да седи.
— Казах, че ти благодаря — повтори Корбет.
— Сър Хю — умолително рече Уендовър, — лейди Аделиша…
— Не знам — отвърна Корбет. — Ще трябва да обсъдите въпроса двамата. Засега тя все още е затворничка на краля, какъвто можеш да се окажеш и ти, мастър Уендовър.
Глава девета
Aspice quam breve sit quod vivimus.
Колко кратък е животът ни.