Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— Около година.
— В кръчмата «Игра на дама» ли се срещате?
— Лейди Аделиша беше много настоятелна, разбираш, нали, държа там стая. Идваше преоблечена, но знаех, че са ни видели. Слуховете стигнаха до мен самия. Не личеше лейди Аделиша да се притеснява, сякаш искаше сър Рауф да открие изневярата й. Май беше повече влюбена в любовта, отколкото в мен — Уендовър примигна и Корбет видя притеснението по лицето на мъжа. Очите му бяха кървясали, долната му устна трепереше. Уендовър или беше крайно притеснен, или беше пил. Вероятно и двете.
— А в четвъртъка, в който сър Рауф е бил убит?
— Както винаги, тя дойде с прислужницата си, Беренгария…
— А, да — прекъсна го Корбет. — Какво стана с прислужницата, когато лейди Аделиша се усамоти с теб?
— Беше свободна да прави, каквото пожелае. Лейди Аделиша често я пращаше за покупки, така че когато се прибереше при сър Рауф, съпругата му можеше да покаже с какво се е занимавала.
— Какво стана тъкмо този ден?
— Да, да. Какво е правила Беренгария и къде е ходила… — Уендовър поклати глава. — Не знам.
— А ти, капитан Уендовър, какво прави ти? Имам предвид, позабавлява се с твоята дама и после… Тя ли си тръгна или ти?
— Аз излязох първи.
— Защо?
— Трябваше да се върна в кметството. Притеснявах се вече.
— Или се измори от лейди Аделиша? Толкова досадна ли беше?
— Притеснявах се вече, сър Хю. Излязох от стаята, тя спеше.
— Върна се в кметството, така ли?
— Да, да, така.
— Имаш ли свидетели? — попита Корбет.
Уендовър вдигна рамене и отклони поглед.
— Значи си можел да отидеш до къщата на сър Рауф. Искам да кажа, че той е бил богат човек…
— Как бих могъл! — почти извика Уендовър. — Не съм стъпвал там. Аделиша ми е разказвала достатъчно за сър Рауф, железните му сандъци, специалните му катинари и укрепената му като Хазната стая. Защо ми е да ходя там?
— А защо да не идеш, за да го ограбиш?
— Но той не е бил ограбван никога. По-късно, когато сър Уолтър отиде там, аз го придружавах. Сър Рауф беше убит, но нищо не липсваше.
— Претърсихте ли?
— Да, да, претърсихме и всичко си стоеше на мястото.
Корбет се облегна назад на стола си, опря лакти на подлакътниците. Погали дръжката на меча, лежащ на масата пред него.
— Ами преди това, Уендовър? Преди да срещнеш лейди Аделиша? В Кентърбъри ли си роден?
— Да, сър Хю, кръстен съм в купела на църквата «Сейнт Милдред». Аз съм подхвърлено дете. Карам трийсет и шестата си година. През по-голямата част от живота си съм бил войник.
— От хората на Касълдийн ли си?
— Да, сър Хю, винаги съм бил негов верен служител.
— Бил си с него на борда, когато «Грифон» и «Калтроп» са заловили «Ярост» и екипажа му, нали?
— Да.
— Какво се случи?
— Както каза сам, със сър Уолтър и кораба на Ханзата заловихме този пират близо до крайбрежието на Есекс. Не помня как до мен стигнаха слуховете, че Паулентс подкупил помощника на Блексток, човек на име Стоункроп. Той съобщил на сър Уолтър часа и мястото… но най-добре попитайте самия сър Уолтър.
— И след завземането на кораба?
— Блексток отказа да се предаде. На борда си разполагахме с кралски стрелци, стрелци от Уелс, те откриха стрелба по него. По-късно сър Уолтър накара да съблекат трупа на Блексток и да го обесят на кърмата.
— А Стоункроп?
— Сър Уолтър не беше кой знае колко милостив с него. Наистина, предаде капитана си, но е бил и пират. Сър Уолтър накара да го хвърлят през борда. Повечето смятат, че е загинал в бурните ледени води. По-късно чух слухове, че може и да е доплувал до брега, но не се е появявал в Кентърбъри — сви рамене, — доколкото аз знам.
— Сър Уолтър е пленил «Ярост» по някаква причина, нали така? Търсил е точно определен документ.
Уендовър се намръщи, отпусна се на стола и сви рамене.
— Не знам, сър Хю. Говореше се за ръкопис, държан в ковчеже. След превземането на кораба, сър Уолтър и Паулентс не бяха на себе си от гняв, когато не го откриха. Претърсиха кораба от носа до кърмата. Всичко беше напразно. Сър Уолтър беше побеснял от яд.
— После?
— Заобиколихме полуостров Колвас и поехме нагоре по река Оруел, където за кратко пуснахме котва. Сър Уолтър търсеше полубрата на Блексток Хюбърт, но от него нямаше и следа.
Корбет се приведе над масата.
— Ами Мобисон? Ти ли командваше градските стражи? Наредили са ви да пазите имението особено внимателно и въпреки това четирима души, гости на кралството, всъщност лични гости на краля, са безжалостно убити. Само не ми говори за самоубийство — предупреди го Корбет. — Били са убити! Обесени. Как, Уендовър?