Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Ще се справи. Тя умее да се грижи за себе си.
— Да, наистина. Предполагам, че ако през онзи ден Джо бе успял да я завлече вътре, някой скоро щеше да види вратата, да чуе шума. Ала все пак той можеше да направи големи поразии за кратко време.
— Смяташ, че не зная ли? — сопна се Рейф. — Смяташ, че не си давам сметка какво можеше да й стори?
— Напротив, мисля, че разбираш. Смятам, че това те гризе отвътре и съжалявам. Готов ли си да ме изслушаш?
— Не.
Но отказът не бе разгорещен, затова Девин се подготви да изкаже мнението си.
— Свидетелите в закусвалнята казват, че като влязла, я помислили за пияна, защото се олюлявала. Щяла е да припадне, ако Ед не се погрижила бързо за нея.
— Нямам нужда да слушам това.
— Напротив, имаш — промърмори Девин, забелязал как кокалчетата на Рейф побеляват върху дръжката на чука. — Когато я видях, Рейф, тя беше в шок. Разбираш ли? Зениците й се бяха смалили като връхчетата на тия пирони. Мислех да я откарам в бърза помощ, но тя се овладя. Наблюдавах я. Беше невероятно.
— Значи е силна. — Образът в съзнанието му причини невероятна болка. — Не ми казваш нищо ново.
— Добре. Предполагам, че не беше във форма да забележиш как те погледна тя, когато влезе в офиса ми. Овладя се, защото се налагаше, защото така е устроена, предполагам. После ти влезе. Един мъж може да прекара целия си живот, без да дочака такъв поглед.
— Тя няма нужда от мен.
— Глупости. Може да си глупав, но би трябвало да разбираш това.
— Зная, че бях достатъчно глупав, за да държа на нея. Да отдам значение на това, какво мисли за мен, какво иска от мен. Няма да позволя да се случи отново. — Той стана и прибра чука в колана с инструменти. — Аз също нямам нужда от нея.
Девин с въздишка се изправи.
— Ти си влюбен до уши в нея.
— Не, не съм. Бях хлътнал по нея за известно време, после го преодолях.
Девин сви устни. Имаше един бърз, болезнен начин да се справи с това.
— Сигурен ли си?
— Нали току-що ти казах?
— Добре — усмихна се Девин. — Това разчиства пътя. Като си мислех, че си лапнал по нея, не исках да навлизам в чужда територия. Но тъй като ти не си, ще видя дали мога… да й стимулирам апетита.
Той очакваше удара и пое философски юмрука в челюстта си. Изпитваше удовлетворение винаги, когато се окажеше прав. Вдигна ръка, поразмърда челюстта си, поуспокоен, че не е счупена.
— Да, виждам как си го преодолял.
— Трябва да те ударя пак — процеди Рейф през зъби. Беше вбесяващо, унизително, да осъзнае как хубаво бе изигран.
— Не те съветвам. Този удар беше безплатен, но за следващия не отговарям. — Девин внимателно опипа отново челюстта си. — Дявол да го вземе, Рейф, още имаш добро дясно кроше.
Почти развеселен, Рейф размърда ударените си пръсти.
— Ти още имаш лице като камък. Кучи син.
— И аз те обичам. — Девин весело прегърна брат си през раменете. — По-добре ли се чувстваш?
— Не. — Той замълча. — Може би.
— Искаш ли да я намериш и да изясниш всичко?
— Няма да пълзя след жена — промърмори Рейф.
Ще пълзиш, и още как, помисли си Девин. Рано или късно.
— Добре тогава, имам свободна вечер. Искаш ли да нарушим обществения ред в нетрезво състояние?
— Да. — Те излязоха в коридора и тръгнаха по стълбите. — Да се срещнем в кръчмата? В десет часа.
— Съгласен. Ще видя дали ще мога да събера Шейн и Джаред.
— Също като едно време. Като ни види да идваме, Дъф ще умре от страх… — Рейф рязко млъкна, усети как сърцето му прескочи. Рийгън стоеше с изправени рамене и хладен поглед в подножието на стълбата.
— Докарах поръчката. — Полагаше големи усилия да говори безизразно. — В съобщението каза, че ще бъдеш готов до три часа.
— Тъкмо свърших. — Стомахът му се сви, което отново събуди гнева му. — Можеш да внасяш.
— Добре. Здравей, Девин.
— Здрасти, Рийгън. Тъкмо си тръгвам. До довечера, Рейф.
— Да. — Рейф не откъсна поглед от Рийгън, докато слизаше. — Имаше ли неприятности с пътищата?
— Не. Повечето вече са разчистени. — Изненада се, че той не забелязва как кърви сърцето й. — Успях да намеря пухения матрак, който искаше за леглото с балдахин. Ще се радвам да го сложа, за да се увериш, че наистина го искаш.
— Благодаря. Няма да ти преча. Имам… — Нищо, осъзна той. Нямаше нищо. — Работа — изрече накрая. — Извикай ме, като приключиш. Ще ти приготвя чека.
Тя искаше да каже нещо, каквото и да е, но мъжът вече се отдалечаваше. Като вирна брадичка, тя се върна към вратата, за да даде указания на носачите.
Наближаваше пет, когато Рийгън приключи с подреждането на нещата точно така, както ги искаше. Не бе забелязала тишината, заменила ритмичния шум от работата. Но щом започна да се стъмва, тя включи кръглата лампа с абажур на рози до стола пред камината.