Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Не си беше дала сметка, че би предпочела смъртоносната му ярост пред това хладно премерено безразличие.
— Не съм сигурна, че това е възможно. Не мога да ти дам отговор веднага.
— Премисли, Рийгън. В това също те бива.
— Ако желаеш… — Тя притисна ръка към устните си, почака, докато успя да овладее гласа си. — Ако предпочиташ да прекратиш деловите ни взаимоотношения, мога да ти дам имената на други търговци в района.
— Няма причина за това. Бездруго изостанах със сроковете. — Когато се извърна към нея, видя само, че очите й са сухи, лицето й не издаваше нищо. — Мога да приема доставката за тази стая след седмица, ако те затруднява съхранението.
— Чудесно. Ще уредя транспорта. — Тя се извърна и слепешком посегна към бравата. Ужасена, че ще рухне, излезе бързо. Затича се едва когато излезе навън и вятърът зашиба мокрите й бузи.
Когато чу вратата долу да се затваря, Рейф седна на пода. Доловил риданията, носещи се във въздуха, той прокара длан по лицето си.
— Прекрасно зная какво изпитваш — промърмори.
За първи път в изпълнения му с превратности живот някой бе успял да разбие сърцето му. Единствената му утеха бе, че се бе постарал да е последният.
Предречената ледена буря връхлетя, заледи снега, превърна улиците в стъкло. Минаха няколко дни преди температурите да се вдигнат достатъчно, за да се стопи ледът. Всяка нощ термометърът се снижаваше, втвърдяваше и изглаждаше всяка покрита със сняг повърхност.
За Рейф това нямаше никакво значение. Лошото време му предостави оправдание да остане, където си беше, да работи двайсет часа в денонощието. С всеки забит пирон, с всяка измазана стена, къщата ставаше все повече негова.
Когато не можеше да спи, дори след изтощителните часове работа, той бродеше из къщата с останалите призраци.
Беше твърде зает, за да мисли за Рийгън. Или поне опитваше да се убеди, че е така.
А когато мисълта за нея все пак успееше да се промъкне зад старателно изградената защитна стена, той просто работеше по-упорито, по-дълго.
— Изглеждаш малко уморен, приятел. — Девин запали цигара, докато наблюдаваше как Рейф заковава новобоядисаният перваз. — Помниш ли онази книга — «Дориан Грей»? Както започва да се очертава, ти си картината на тавана, а тази къща е старият Дориан.
— Вземи си чук или се разкарай.
Девин спокойно приклекна и прокара пръсти по широкия резбован перваз.
— Наистина е хубав като картинка. Как наричаш този цвят?
— Пепел от рози — процеди Рейф през зъби.
— Да, наистина е хубав. — Девин изтърси пепелта от цигарата си в празна чаша от кафе. — Ако си падаш по розовото.
Рейф го стрелна с поглед.
— Опитваш се да подхванеш нещо ли?
— Не, просто поддържам разговора. Днес прехвърлиха Джо от болницата.
Очите на Рейф се вкамениха, преди да се извърне.
— Не е моя работа.
— Не е загубил окото си — продължи спокойно Девин. — Но известно време ще носи превръзка. Още не могат да кажат дали ще има трайни увреждания.
— Трябвало е да се прицели между краката му.
— Да, жалко, че не го е направила. Е, мислех, че ще искаш да знаеш, признал се е за виновен за нападението по съвет на адвоката си. Оттеглят обвинението за опит за изнасилване и процес няма да има, но ще си полежи в затвора.
На Рейф му се искаше да е напълно безразличен към всичко това.
— Колко?
— Според мен три. Преди да възразиш, че не е достатъчно, ще ти кажа, че утре ще присъствам при произнасянето на присъдата и ще добавя утежняващи вината обстоятелства. Ако след година го освободят условно, ще се върна и ще добавя още.
— Казах, че не е моя работа. — Рейф закова последното парче от перваза. — Как е Каси?
— Добре, предполагам. Джаред урежда развода. С обвинението за малтретиране и изневери, няма да отнеме обичайната една година. Джо няма възможност да оспорва. Колкото по-бързо свърши всичко, толкова по-скоро тя и децата ще могат да заживеят спокойно.
Той замислено изтръска пепелта върху пода.
— Няма ли да попиташ как е Рийгън?
— Не.
— Е, ще ти кажа. — Без да обръща внимание на озъбването на Рейф, Девин седна на пода. — Изглежда не спи много напоследък, ако питаш мен.
— Не те питам.
— Ед казва, че вече не обядва в закусвалнята, значи няма и апетит. Бих казал, че случилото се с Джо я е разтърсило дотолкова, че да загуби сън и апетит. Но имам предчувствието, че е нещо друго.