Францисканският заговор

Брат Елиас повдигна тялото му от постелята и се обърна към мен: „Щом си го обичала приживе, редно е да го поемеш в обятията си и след смъртта“. О, чудо, ала тялото му изобщо не бе вкочанено; дори изглеждаше по-меко, отколкото приживе, понеже през онези негови последни години крайниците му много често биваха сковавани от болка. С лекота го вдигнах; след годините, прекарани в пост, бе лек като перце. В онзи момент си представих как ли се е чувствала Магдалина, приемайки мъртвия си Бог до гръдта си — а брат Елиас през цялото време стоя до мен, същински апостол Йоан.

Последните думи на дона Джакома сепнаха Конрад.

— Ти представяш Елиас в доста по-различна светлина, отколкото го вижда брат Лео.

— За жалост Елиас се промени след погребението. Той обичаше свети Франциск, докато нашият учител бе все още жив, бдеше над него, както майка се грижи за болното си дете. Но наред с това нашият светец бе и неговата съвест. Когато съвестта му умря, Елиас се поблазни от властта и величието — и в личен план, и за ордена като цяло.

— Според слуховете той дори се занимавал с черни изкуства.

— Това, надявам се, са измишльотини. Но, общо взето, си прав. Според някои търсел философския камък. Когато кардинал-протекторът на нашия орден Уголино стана папа, той си построи дворец в Асизи, за да има къде да отсяда при посещенията си в града. Това място е пълно с тайни стаички и кътчета.

— Виждал съм го, макар и само отвън — рече Конрад.

— Според мълвата, щом брат Елиас научел, че някой брат от ордена приживе се занимава с алхимия, изпращал хора за него и буквално го вземал за заложник в папския дворец. Той не само принуждавал такива братя да продължават да практикуват тези си занимания, ами се съветвал и с ясновидци и тълкуватели на сънища.

— Което е все едно да вярваш в онези, които извикват мъртъвци — изкриви устни Конрад.

Човек като него не би се поколебал да сключи сделка с Нечестивия, продължи наум той.

— Има един случай, който мога да ти разкажа от свое име, понеже присъствах лично — сбърчи чело дона Джакома. — Елиас така ме разгневи, че оттогава не съм му казала и думичка — на него и на още неколцина местни първенци. Обръщам се към тях само за да излея гнева си. — Ръцете й пак взеха да мачкат дрехата.

— Какво са сторили? — поинтересува се Конрад.

— Предадоха ни — всички нас, чието единствено желание бе да се кланяме на гроба на свети Франциск. Дълги години дарявахме средства и чакахме търпеливо да бъде довършена долната черква на базиликата. Очаквахме деня, когато светите мощи ще бъдат положени в храма. И когато този ден най-сетне дойде, в Асизи надойдоха поклонници откъде ли не, събраха се десетки кардинали и епископи. Процесията тръгна от „Сан Джорджо“. Аз се радвах на огромната привилегия да вървя редом с монасите от „Сакро Конвенто“.