Десетият праведник

— Готово — изрече накрая моржовият мустак, дописвайки нещо край рисунките. — Може да си го вземете.

Охраната отново го изведе в коридора. По друга, още по-тясна стълба се спуснаха в подземие, едва осветено от закачен на стената фенер, под който неподвижно седеше пазач с пушка на коленете. Човекът дори не погледна към двамата си колеги, докато отваряха една от множеството килии и бутаха пленника вътре. После желязната врата гръмко се захлопна и за пръв път от цял час насам Николай остана насаме с тревогите си.

Килията беше тясна, с влажни бетонни стени, върху които се преплитаха стотици надписи, надраскани с остри предмети, с нокти или просто с мръсни пръсти. От тавана стърчеше строшена електрическа крушка сред покрита с паяжини телена кошничка. Малкото прозорче с дебели железни решетки излизаше на нивото на двора. През зацапаното стъкло се виждаше конски крак, потръпващ, за да прогони досадните мухи. В килията нямаше никакви мебели освен гол дъсчен нар и гнусна на вид кофа в ъгъла. Настръхнал от студ и смътни страхове, Николай седна на нара и се помъчи да разсъждава логично.

Играта беше на едро, така твърдяха Мишин и Донован, а и той сам го разбираше. Вече не ставаше въпрос за няколко пратки кибрит или за съперничество между мафията и така наречената законна власт. Ако наистина се бе появил човек, който да постави основите на нова наука, то мозъкът му представляваше ключ към световно господство, към възраждане на цивилизацията и може би дори — защо не, по дяволите! — към преодоляване на загадъчната вселенска заплаха. При такъв залог Аренс нямаше да се спре пред никакви рискове. И във всеки случай нямаше да се церемони с един дребен контрабандист, пък бил той и между най-добрите в професията.

Какво общо имам аз с цялата история, запита се Николай. Джейн? Дали срещата с нея не беше главната причина за интереса към него? Само че откъде можеха да знаят за нощта в мъртвото село? Е, съществуват начини, каза си той. Особено ако са се споразумели с Баумщед. Бандитско споразумение, разбира се. До време, докато постигнат целта си. После ще се хванат за гушите, обаче целият въпрос е къде ще бъда аз по това време — в затвора, на свобода или два метра под земята?

Внезапно трепна. Някой се приближаваше по коридора. Стъпките бяха леки, тихи, едва доловими и все пак, кой знае защо, го изпълваха с необяснима тревога. Стори му се, че вече ги е чувал, пак така — през желязна преграда… но къде? Мигновен проблясък на паметта го върна един месец назад, в края на пиянската нощ с Мишин. Човекът пред вратата?

Резето отвън издрънча. Килията се отвори и в слабата светлина на фенера се очерта тъмен, висок, леко прегърбен силует с широкопола шапка и дълго раздърпано палто. Кръговете на черните очила придаваха на бледото лице мъртвешки вид. Слепият латернаджия пристъпи навътре, спря до отсрещната стена и няколко секунди стоя наподвижно.