Десетият праведник

— Не смятах, че е важно — вметна Николай.

— Цял месец мълчиш — натъртено повтори Мишин. — Радваш се на живота. Хубаво си се осигурил — благодарение на моята финансова прозорливост! — и мислиш, че първите признаци за война между мосю Луи и Аренс не са важни. Нито пък участието на Баумщед в описаните събития. Продължаваш да мълчиш, след като срещу Буше в центъра на града е организиран атентат…

— Два атентата — обади се свещеникът.

— Добре, два атентата. Поне единият да беше успял… И ето, днес случайно виждаш на улицата същата млада особа, придружена не от кого да е, а от Лукас, личния телохранител на мосю Луи. Увлечен от сантиментални спомени, ти тръгваш подир красавицата. Тя обаче те забелязва, споделя с Лукас, а той с присъщата си безцеремонност праща няколко куршума по теб. Правилно ли изложих събитията?

Николай трепна. Не го обичам, когато става такъв, помисли той. Веднага си проличава, че е работил за КГБ.

— След това, предполагам, двамата са изчезнали — продължи руснакът. — Накъде?

— Към крайбрежните квартали. Може да са се качили на лодка.

— Възможно — съгласи се Мишин, после завъртя глава към Донован. — Е, отче, какво ще кажеш от името на американските тайни служби?

Свещеникът подмина закачката мълчаливо. Не бързаше с отговора. Навън латерната свиреше все тъй унило; по паважа тропаха конски копита. Николай чакаше разговорът да потръгне и разсеяно гледаше през прозореца към близките планински склонове, докоснати тук-там от първите багри на есента. По-нагоре причудливо и зловещо се чернееше висок скален конус — Мон Брюле, Изгореният връх, както го наричаха от десетина години насам. Отстрани като мастилено петно бавно се разтегляше по вятъра тъмно облаче. На върха беше разположена една от многобройните станции за разпръскване на въглен прах. По лъкатушещата към него черта на пътя мудно пъплеха едва забележими точици — каруците на Службата по огъня, натоварени с недогорели въглени от цялата област.

— Няма защо да ме питаш — каза най-сетне Донован. — Изводите са ясни, мисля, че дори Ник вече е започнал да разбира. Съперничеството между Аренс и Луи е преминало в нова фаза, а пристигането на Джейн Диксън е послужило като… бих казал взривател, но няма да е точно. До взрива има още време. Да речем, че мис Диксън е била искрата, която подпалва фитила.

— Аха — кимна Мишин. — И сега фитилът вече догаря.

Той драсна клечка кибрит и запали лулата си. Чисто прахосничество, помисли Николай, десет франка отидоха на вятъра.

— Добре, Фред — замислено продължи руснакът, пускайки наоколо гъсти синкави облачета. — Всичко това и аз го знам, нещо повече, отдавна го очаквах. Двувластието винаги е взривоопасно. Но кажи ми какво толкова ценно има в тази австралийка освен факта, че е предприела може би най-дългото пътешествие през последните години?