егоист

Электронная книга - «егоист». Краткое содержание книги:

егоист

Перейти на страницу:

алтернативата — трева.

Тревата е алтернатива на твърдите дроги. Самоувереният модерен човек никога няма да прекрачи тънката, но ясна граница между удоволствието и кошмара, между освободеността и зависимостта, между Канада-та и канализацията. Самоувереният модерен човек не живее по метода на пробите и грешките. Той знае, че някои проби са абсолютно чисти грешки. И рядко пробва от твърдото. Има един добър пример за това — не можем да не се сетим за него : Амстердам — градът, в който тревата се толерира, за да намалеят поне мъничко твърдите дроги. Добри пожелания.

не газете тревата

Ами я легитимирайте. Узаконена трева, светло бъдеще, жизнерадост и дръзновение. Огромна част от населението е алкохолопиеща. Ако на тази алкохолопиеща част от населението спрете водата (чешмяната), тя ще забележи това чак след две седмици, когато дойде време за пране. Но ако на тази част от населението отнемеш пиячката — тя ще започне да вие от болка и скръб и веднага ще се появят нелегални въоръжени организации. Тихото тревопушене е дискриминирано. Болшинството е легализирало отдавна своята наркотична доза — бутилките с различно съдържание на етилов и метилов спирт по магазините . А тревата е забранена. Болшинството правомерно убива черните си дробове целенасочено, с умисъл и редовно. Както казва един велик поет:

„Ако черните дробове можеха да говорят…“

… щяха да помолят да се узакони тревопушенето.

Не дискриминирайте тревата. Всичко живо е трева.

Макар и съмнително, тя си остава добро средство срещу Скуката. Скуката, от която се умира след 90 години пушене.

софия 090797

25. Фрийдъм ъф спийч

„Попитайте всеки българин коя е най-употребяваната българска дума. «Еба ли я?!» ще ви кажат и ще се замислят дълбоко…“

из „Портрет на нацията“ м.к.

пичка ви лелина — няма по-хубав от българския

Няма! Не ще се намери и не може да бъде изобретен! Сложен, груб, труднопроизносим (артикулативно нереализируем), създаващ проблеми в употребата на Интернет, абсолютно непознат по света и абсолютно немелодичен! Аз пък си го харесвам… ти си го харесваш… ние си го харесваме. Като Вселената, в която живеем и която харесваме не защото е много удобна за живот, а защото е единствена. За нас си.

Какъв език, а?! Вземете думата „ромоли“. В нея чувате горския поток, шума на листата, скоковете на водните капки по излъсканите камъни… Чувате птичките, гората и всичките звуци родени от нея… Ро-мо-ли…

Или вземете словосъчетанието: „пичка ти лелина“ (примерно). Нека се абстрахираме от обидния и вулгарен смисъл, нека махнем пожеланието, нека забравим отношението — нека се полюбуваме и си признаем: За обида и пожелание, за отношение и вулгаризиране — всички сме го казвали. Просто звучи точно и истинско. А от истината олеква и си доставяме удовоствие. Това е само едно от многобройните УДОВОСТВИЕДОСТАВЯЩИ изречения покрай нас всеки ден. Всеки ден, на работното място, в автомобила и в къщи, дори сред природата където потокът ро-мо-ли, все тази песен: „Пичка ти лелина, копеле!“ (примерно)

Винаги е имало

два вида български — казионно слово и човешко такова

Всяка цензура, за да съществува същността й, прави списък на два набора от думи — официален и неофициален. На неофициалния се псува, на официалния се славослови. По средата седи приятелят Езоп и разказва за мравките, дето показали кукиш на на мечката, а тя не се усетила. Приятелят Езоп обаче по презумпция е роб, а в нашия буквар пише: „Ние не сме роби. Роби ние не сме“. Когато стане дума за езопов език всички цензори си траят като мечката и се правят на неразбрали. А свободните хора се хващат за кобура. Защото в буквара трябва да пише: „От езопов език ние нужда нямаме. Нужда от езопов език ние — не“.

Не може да не сте забелязали как всички нации в уличните репортажи се държат освободено, приказват и обясняват, сякаш са учили да стоят пред камера. Едва ли руснаците и сърбите (примерно) са минали всички през театрална школа. Просто ние както си говорим на уличен език, винаги се намира някой ни завре микрофон и иска да му кажем нещо. Предполага се нещо културно — за телевизията. Ние винаги казваме: „А-ъъ, ми! Всъщност аз! Така де! Еми това е…да! Не знам, не съм сигурен… Абе отде да знам бе, да ти еба майката… и въпроси ше ми задава… аре сиктир и тва е.“

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?