егоист

Хлебарките похабяват по малко от хората… Аз изчислих, че в живота си човек среща по-малко хора, отколкото хлебарки… Изчислих, че ако по Пътеката на Хлебарките под Вратата, която минава през капачката на коляното ми, минат милиард и половина кафяви живини, кракът ми няма да се изтрие и наполовина…

Но ако през капачката на моето коляно мине и един единствен

Човек… ако го пусна да мине през капачката на моето коляно… Ако само се отърка, докосне, допре, попипа, или, бога ми, стисне капачката на моето коляно… Тя ще се разпадне… На прах.

Ще се разпадне на прах.

Епидермисът няма да успее да задържи вътрешността и всичко ще се изсипе на пода… Каишите ще се обтегнат и там на Пътя на Хлебарките към Ъгъла, които минава през десния ми бицепс и вече е похабен изцяло, аз ще се скъсам… Ще се скъсам, ще се ударя в пода и ще се разсипя съвсем…

Няколко десетки къгъ епидермис, тонове генетичен материал, люспи от мене, ДНК от ушна кал, пърхот, мазоли, нокти, лимфа и слюнка, фекалности и косми, косми…

Коса се хаби най-много. И епидермис… те могат да кажат много неща за мене, да ме оправдаят за всичко, дето съм го вършил… Но никой не ебава да се интересува от мене… Камо ли да събере похабеният ми епидермис и да разбере колко неща са ми се случили…