Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Експлозивно - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Експлозивно

Электронная книга - «Експлозивно». Краткое содержание книги:

Група учени в изолирана американска полярна станция в Антарктида правят удивително откритие.
Дълбоко под повърхността те стигат до нещо невероятно — нещо, погребано в леден пласт отпреди четиристотин милиона години.
Нещо метално… нещо, което не би трябвало да е там…
Сензационна, безценна находка. Находка, заради която някои са готови да пролеят кръв.
В станцията е пратен ударен взвод американски морски пехотинци, командван от загадъчния лейтенант Шейн Скофийлд, за да запази откритието за Съединените щати. Междувременно други страни имат същото намерение и го осъществяват светкавично и безмилостно. За щастие хората на Скофийлд са опитни воини, готови да последват командира си в ада.
И скоро откриват, че са се озовали точно там…
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 134
Перейти на страницу:

— Колко време ще продължи това изригване?

Аби се обърна към компютъра и замислено прехапа устни.

— Не знам. Голямо е. Предполагам, около пет дни.

Последва кратко мълчание, докато присъстващите смелят думите й.

— Пет дни — ахна Симънс иззад лейтенанта.

Скофийлд се намръщи.

— Казвате, че изригванията смущават йоносферата, така ли?

— Да.

— А йоносферата е…

— Слой от земната атмосфера на височина от осемдесет до четиристотин километра. Нарича се „йоносфера“, защото въздухът е пълен с йонизирани молекули.

— Ясно. Значи радиацията се насочва към земята и смущава йоносферата, която се превръща в преграда за радиосигналите.

— Точно така.

Скофийлд пак погледна черните петна на екрана. Голяма черна дупка в средата на жълто-бялото петно привлече вниманието му.

— Еднакво плътна ли е? — попита той.

— Кое дали е еднакво плътно? — озадачи се Аби.

— Тази преграда. Има ли места, през които радиосигналите да могат да преминат? Като тия черни дупки тук.

— Да, възможно е, но трябва да са точно над станцията.

— Има ли начин да определите кога някоя от тези дупки ще се намира точно над нас? Например тази.

Лейтенантът посочи към най-голямата.

Аби внимателно разгледа снимката.

— Навярно ще мога — отвърна тя накрая. — Ако кача няколко от предишните снимки на изригването, би трябвало да успея да изчисля скоростта и посоката му.

— Направете каквото можете — рече Скофийлд, — и ми съобщете, ако откриете нещо. Искам да знам кога някоя от дупките ще мине над станцията, за да сме готови да се свържем с „Макмърдо“.

— Ще трябва да поправите външната антена… — напомни му Аби.

— Незабавно — отвърна той. — Ние ще се заемем с нея.

Алисън Камерън също седеше пред екрана на компютър във вашингтонския офис на „Поуст“.

Намираше се в малка компютърна лаборатория. В ъгъла имаше апарат за четене на микрофилми. Две от стените бяха покрити с кантонерки.

Най-после откри каквото търсеше. Националната библиотечна база данни.

Според слуховете, ФБР следи всички компютърни библиотечни мрежи в страната, за да открива серийни убийци. Убиецът оставя на местопрестъплението цитат от някой поет и Бюрото проверява всички библиотеки, за да види кой е заемал негова книга. Подобно на повечето слухове, това донякъде е вярно. Наистина съществува система (периодично актуализиран CD-ROM), която свързва всички библиотечни компютри в Съединените щати и насочва читателя къде може да открие дадена книга. Системата не записва имената на читателите. Търсенето става по няколко начина: по автор, заглавие или по необичайни ключови думи в текста. Една от тези мрежи беше Националната библиотечна база данни.

Алисън натисна бутона „ТЪРСЕНЕ ПО КЛЮЧОВА ДУМА“. После написа: „АНТАРКТИДА“.

Компютърът забръмча и след десетина секунди на екрана се появи резултатът:

„1,856,157 ЗАГЛАВИЯ. ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИДИТЕ СПИСЪК?“

Страхотно. Думата „Антарктида“ се срещаше в един милион осемстотин и петдесет хиляди заглавия. Нямаше смисъл.

Алисън се замисли. Трябваше да ограничи обсега на търсене до нещо по-конкретно. Хрумна й една идея. Макар че бе малко вероятно да успее, все пак си струваше да опита. Написа:

„ШИРИНА — 66.5“. ДЪЛЖИНА 115° 20′ 12″

Компютърът забръмча. Този път търсенето не отне толкова много време.

„6 ЗАГЛАВИЯ. ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИДИТЕ СПИСЪК?“

— Можеш да се обзаложиш — измърмори репортерката и натисна „ДА“. Появи се списък на заглавията и местонахождението им.

НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕЧНА БАЗА ДАННИ

ТЪРСЕНЕ ПО КЛЮЧОВА ДУМА

ШИРИНА — 66,5°

ДЪЛЖИНА 115° 20′ 12″

БРОЙ НА ОТКРИТИТЕ ЗАГЛАВИЯ: 6

ЗАГЛАВИЕАВТОРМЕСТОНАХОЖДЕНИЕГОДИНАДОКТ. ДИСЕРТАЦИЯЛУЕЛИН, Д. К.СТАНФОРД, КЪНЕКТ.1998ДОКТ. ДИСЕРТАЦИЯОСТИН, Б. К.СТАНФОРД, КЪНЕКТ.1997ДОКТ. ДИСЕРТАЦИЯХЕНСЛЕЙ, С. Т.КАЛИФ. УНИВЕРСИТЕТ1997НАУЧНА СТАТИЯХЕНСЛЕЙ, Б. М.ХАРВАРД, МАСАЧ.1996ЛЕДЕНИЯТ ПОХОД — РАЗМИСЛИ ЗА ЕДНА ГОДИНА В АНТАРКТИДАХЕНСЛЕЙ, Б. М.ХАРВАРД, МАСАЧ. И ВГБ1995ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕУЕЙЦКИН, К. М.БИБЛКОНГ1978

Алисън прочете списъка.

Във всяко едно от тези съчинения в една или друга връзка се споменаваше ширина 66,5° и дължина 115° 20′ 12″.

Това бяха главно научни изследвания. Нито един от авторите не говореше нищо на Алисън: Луелин, Остин и двамата Хенслей, С. и Б.

Изглеждаше, че последният Хенслей, Б. М., е написал книга за Антарктида. Репортерката провери графата за местонахождението й. Беше публикувана в Харвардския университет, но можеше да се намери във ВГБ — „всички големи библиотеки“.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)