Експлозивно

— Колко време ще продължи това изригване?

Аби се обърна към компютъра и замислено прехапа устни.

— Не знам. Голямо е. Предполагам, около пет дни.

Последва кратко мълчание, докато присъстващите смелят думите й.

— Пет дни — ахна Симънс иззад лейтенанта.

Скофийлд се намръщи.

— Казвате, че изригванията смущават йоносферата, така ли?

— Да.

— А йоносферата е…

— Слой от земната атмосфера на височина от осемдесет до четиристотин километра. Нарича се „йоносфера“, защото въздухът е пълен с йонизирани молекули.

— Ясно. Значи радиацията се насочва към земята и смущава йоносферата, която се превръща в преграда за радиосигналите.

— Точно така.

Скофийлд пак погледна черните петна на екрана. Голяма черна дупка в средата на жълто-бялото петно привлече вниманието му.

— Еднакво плътна ли е? — попита той.

— Кое дали е еднакво плътно? — озадачи се Аби.

— Тази преграда. Има ли места, през които радиосигналите да могат да преминат? Като тия черни дупки тук.

— Да, възможно е, но трябва да са точно над станцията.

— Има ли начин да определите кога някоя от тези дупки ще се намира точно над нас? Например тази.

Лейтенантът посочи към най-голямата.

Аби внимателно разгледа снимката.

— Навярно ще мога — отвърна тя накрая. — Ако кача няколко от предишните снимки на изригването, би трябвало да успея да изчисля скоростта и посоката му.

— Направете каквото можете — рече Скофийлд, — и ми съобщете, ако откриете нещо. Искам да знам кога някоя от дупките ще мине над станцията, за да сме готови да се свържем с „Макмърдо“.