Плашилото

Тримата минаха по каменния мост, който свързваше крепостта дьо Валоа с континентална Франция.

Шейн Скофийлд.

Либи Гант.

Алоишъз Найт.

Всеки носеше по една бяла медицинска кутия.

Три кутии. Три глави.

Благодарение на факта, че Скофийлд бе един от най-търсените хора в света — и че им предстоеше да влязат в сърцето на този лов, — капитанът и Гант бяха частично дегизирани.

Бяха с мастиленочерни бойни униформи и каски на ИО–88, взети от командосите в товарния самолет. Освен собственото си оръжие двамата носеха и автомати „Метална буря“. За допълнителен ефект брадичката на Скофийлд беше превързана с окървавен бинт и беше с обикновени слънчеви очила, просто за да скрие лицето си.

В джоба на бедрото си обаче носеше едно от модифицираните навигационни устройства на Найт.

Черния рицар натисна звънеца на замъка и каза:

— Тъй като съм единственият от трима ни, който го е правил и преди, аз ще занеса главите на оценителя. Той ще ви помоли да изчакате в някаква охраняема зона.

— Каква охраняема зона?

— Оценителите не се отнасят любезно с ловците на глави, които се опитват да нахлуят при тях и да им откраднат парите. Случвали са се такива неща. Затова оценителите обикновено имат доста кофти охранителни системи. А ако оценителят е този, който си мисля, той не е много симпатичен човек. Във всеки случай просто дръж под око навигатора. Не съм сигурен колко информация ще успея да изсмуча от неговия компютър, но да се надяваме, че ще сваля достатъчно, за да открием кой плаща този лов.

В джоба си Найт носеше също такова навигационно устройство. Подобно на множество такива уреди, то имаше инфрачервен порт за прехвърляне на данни, за да пращаш документи от компютъра в навигатора си, без да ги свързваш с кабел.

Найт обаче беше включил търсеща програма, която позволяваше на устройството му безжично да се свързва с всеки компютър в радиус от три метра.

И това означаваше, че може да прави нещо изключително: можеше да хакне компютър, който не е свързан в мрежа. Стига да се приближи достатъчно.

Портата на замъка се отвори.

Появи се мосю Делакроа, елегантен, както винаги.

— Капитан Найт — тържествено поздрави той. — Чудех се дали ще ви видя.

— Мосю Делакроа — отговори Черния рицар. — Предчувствах, че вие сте оценителят. Тъкмо казвах на колегите си, че сте очарователна личност.

— Разбира се — сухо отвърна швейцарецът и погледна Скофийлд и Гант в снаряжението им от ИО–88. — Нови помощници. Не знаех, че привличате хора от групата на мосю Ларкъм.

— Трудно се намират добри сътрудници — заяви Найт.

— Така е — съгласи се Делакроа. — Заповядайте.