Плашилото
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плашилото». Краткое содержание книги:
Имаше невероятно тъмна кожа и високо полегато чело, типично за първите обитатели на Южна Африка. Носеше огромни слънчеви очила като на Елвис и жълто-кафяв шлифер.
Зулуса.
— Добро утро — сковано поздрави той. — Търся доктор Томпсън Джефри Олифант, моля.
Феърфакс се опита да не поглежда ловеца на глави — опита се да не издава факта, че сърцето му бясно се е разтуптяло.
Чернокожият беше истински исполин — висок колкото професионален баскетболист. Темето на Феърфакс стигаше до брадичката му.
Дежурната сестра пукна балона на дъвката си.
— Майчице, тая сутрин старият Томи е адски търсен. Той е отзад, спи. Току-що отидоха да го повикат.
В този момент от дългия коридор с надпис „Забранено за външни лица“ се появи лекар със зачервени очи.
Бе възрастен, сивокос, с покрито с бръчки лице. Носеше бяла престилка и търкаше очите си преди да си сложи очилата.
— Доктор Олифант? — извика Зулуса.
— Да? — попита старият лекар.
Феърфакс пръв видя оръжието, което изникна изпод жълто-кафявия шлифер на Зулуса.
43–25, един от най-грозните автомати на света. Приличаше на узи, само че имаше още по-гаден вид — грозният близнак, — с дълъг пълнител с четирийсет патрона, щръкнал от пистолетната му ръкохватка.
Зулуса светкавично насочи оръжието, прицели се в Олифант и без да обръща внимание на поне седмината свидетели, натисна спусъка.
Застанал точно до огромния убиец, Феърфакс направи единственото, което му хрумна.
Замахна с дясната си ръка, блъсна автомата отстрани и прати първия откос в стената до главата на доктора.
На пода залегнаха хора.
Запищяха медицински сестри.
Олифант се хвърли на земята.
Зулуса удари Феърфакс с опакото на ръката си и го запрати към някаква санитарна количка.
После спокойно заобиколи регистратурата и влезе в служебния коридор към Олифант, протегнал автомата си напред.
Без да спира да стреля.
Сестри отскачаха от пътя му.
Олифант се вмъкна на четири крака в едно сервизно помещение. Куршумите вдигаха искри по дирите му.
Феърфакс лежеше сред пръснатите почистващи принадлежности от количката, върху която беше паднал. Видя пакет бял прах с надпис „ЦЕОЛИТ-ХЛОР — ПОЧИСТВАЩО СРЕДСТВО С ПРОМИШЛЕНА КОНЦЕНТРАЦИЯ — ДА НЕ ВЛИЗА В КОНТАКТ С КОЖАТА“ и го вдигна.
Скочи, затича се напред — докато всички други бягаха от мястото на действието — и се вторачи в служебния коридор. Видя Зулуса да спира пред една отворена врата и да вдига автомата.
Феърфакс хвърли пакета с хлор. Той улучи Зулуса точно в слепоочието и избухна в облак бял прах.
Исполинът изкрещя и се олюля, като размахваше ръце пред лицето си в отчаян опит да се спаси от изгарящия кожата му цеолит. Стъклата на очилата му бяха покрити с прах. Плътта му започна да се покрива с мехури.
Феърфакс се хвърли напред, плъзна се по пода под Зулуса, надникна в стаята — и видя доктор Томпсън Олифант зад един метален стелаж. Беше скрил лицето си в шепи.
— Доктор Олифант! Чуйте ме! Казвам се Дейвид Феърфакс и съм от Разузнавателното управление на министерството на отбраната. Не съм от големите герои, обаче в момента не разполагате с друг! Ако искате да се измъкнете, елате с мен!
Олифант протегна ръка. Феърфакс я хвана и изправи лекаря на крака. После двамата се провряха покрай още размахващия ръце Зулус и изскочиха покрай регистратурата под лъчите на ранното утринно слънце.
Автоматичните плъзгащи се врати се отвориха пред тях — и в същия миг стъклата им бяха пръснати от автоматичен огън.
Зулуса идваше по петите им.
Точно пред входа на спешното отделение беше паркирана линейка.
— Качвайте се! — извика Феърфакс и отвори лявата врата. Олифант скочи на другата седалка.
Младежът запали двигателя и настъпи газта. Линейката рязко потегли, ала не и преди двамата да чуят зловещ трясък някъде отзад.
Феърфакс изпъшка.
В страничното огледало видя Зулуса да стои на задната броня, вкопчен в парапета на покрива на линейката.
Автомобилът напусна навеса пред спешното отделение и с писък на гуми навлезе в паркинга.
Феърфакс мина през една канавка и някакъв затревен участък с надеждата да събори Зулуса от бронята. Линейката с диво разтърсване профуча през втора канавка и младежът бе сигурен, че никой не може да се е задържал след такова препятствие.
Ала в този момент задните врати се отвориха и Зулуса се вмъкна вътре!
— Мамка му! — извика Феърфакс.
Исполинът вече не носеше автомата си, тъй като го беше хвърлил, за да се хване с две ръце.
Но сега, след като вече бе в безопасност в линейката, той извади изпод шлифера си дълго мачете и се вторачи във Феърфакс и Олифант с дива ярост в кръвясалите очи.