Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред
- Автор: Хънтигтън Самюъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред». Краткое содержание книги:
От гледна точка на източноазиатците успехът на региона се дължи преди всичко на културния акцент върху колективното начало, а не върху индивида. „В процеса на догонване се оказа, че комуналните ценности и практики на източноазиатците — японци, корейци, тайванци, хонконгци и сингапурци — са значителни активи — казва Ли Куан Ю. — Ценностите, на които държи източноазиатската култура, като например върховенството на груповите интереси над индивидуалните, мобилизират усилията на цялата група за постигане на бърз paстеж.“ Министър председателят на Малайзия също заявява, че „трудовата етика на японците и корейците, чиито съществени елементи са дисциплината, лоялността и трудолюбието, е двигател на икономическото и на социалното развитие на тези страни. Тази трудова етика е плод на философията, че групата и страната са по-важни, отколкото индивидът“168
Трето: давайки си сметка за различията между азиатските общества и цивилизации, източноазиатците поддържат идеята, че те имат и много общо помежду си. Най-важното обединяващо звено, както отбелязва един китайски дисидент, е „ценностната система на конфуцианството — почитана от историята и споделяна от повечето страни в региона“ — и най-вече нейният акцент върху спестовността, семейството, труда и дисциплината. От не по-малко значение е и всеобщото отхвърляне на индивидуализма и преобладаването на „меки форми“ на авторитаризъм или на много ограничени форми на демокрация. Азиатските общества имат общ интерес да защитават тези характерни ценности пред лицето на Запада и да налагат собствените си икономически цели. Азиатците смятат, че това изисква развиване на нови форми на вътрешноазиатско сътрудничество, като например разширяване на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и създаването на Източноазиатски икономически клуб. Макар непосредственият икономически интерес на източноазиатските общества да включва запазване на достъпа до западните пазари, в по-дългосрочна перспектива икономическият регионализъм вероятно ще надделее, което налага все повече да cе развиват вътрешноазиатската търговия и инвестиции.169 В частност е необходимо Япония, като лидер на азиатското развитие, да се дистанцира от историческата си „политика на деазиатизиране и позападняване“ и да тръгне по „пътя на ново обвързване с Азия“ или, казано по-общо, да подкрепя „азиатизирането на Азия“, един път, вече очертан от сингапурските държавници.170
Четвърто: източноазиатците твърдят, че азиатското развитие и азиатските ценности са модели за подражание от страна на други незападни общества в стремежа им да догонят Запада, а заедно с това са и нещо, което самият Запад би могъл да възприеме, за да се обнови. „Англосаксонският модел на развитие, който се радва на такава почит през последните четири десетилетия в качеството си на най-добро средство за модернизиране на икономиките на развиващите се страни и за изграждане на жизнеспособна политическа система, вече не функционира“, твърдят източноазиатците. Неговото място заема източноазиатският модел и това се вижда в страни от Мексико и Чили до Иран и Турция и предишните съветски републики, които се опитват да извлекат поуки от неговия успех, така както предишните поколения са се опитвали да се поучат от успехите на Запада. Азия трябва „да предаде на останалата част от света онези азиатски ценности, които имат универсална стойност… предаването на този идеал означава експортиране на социалната система на Азия, в частност на Източна Азия“. Необходимо е Япония и другите азиатски страни да подкрепят „тихоокеанския глобализъм“, да „глобализират Азия“ и по този начин „решително да формират характера на новия световен ред“171.
Силните общества са универсалистки, слабите са партикуларистки. Нарастващата самоувереност на Източна Азия поражда оформящия се азиатски универсализъм, който може да бъде сравняван с този на Запада. „Азиатските ценности са универсални ценности. Европейските ценности са си европейски ценности“, заяви министър председателят Махатир пред държавите глави на Европа през 1996 г.172 Паралелно с това върви и един азиатски „окцидентализъм“, обрисуващ Запада по същия недиференциран и негативен начин, по който западният „ориентализъм“ е обрисувал Изтока в миналото. За източноазиатците икономическият просперитет е доказателство за морално превъзходство. Ако някога Индия изпревари Източна Азия като най-бързо развиващия се в икономическо отношение регион, светът трябва да бъде подготвен за масирана вълна от трактати върху превъзходството на индуистката култура, върху приноса на кастовата система за икономическото развитие и върху това как, завръщайки се към своите корени и преодолявайки загниващото западно наследство, останало от британския империализъм, Индия най-сетне заема полагащото й се място на върха в йерархията на цивилизациите. Културната агресивност върви след материалния успех, твърдата сила поражда мека сила.
168
Mahathir bin Mohamad, Mare jirenma (The Malay Dilemma) (Tokyo: Imura Bunka Jigyo, trans. Takata Masayoshi, 1983), p. 267, цитиран в Ogura Kazuo, „A Call for a New Concept of Asia“, Japan Echo, 20 (Fall 1993), 40.
169
Li Xiangiu, „A Post-Cold War Alternative from East Asia“, Straits Times, 10 February 1992, p. 24.
170
Yotaro Kobayashi, „Re-Asianize Japan“, New Perspectives Quarterly, 9 (Winter 1992), 20; Funabashi, „The Asianization of Asia“, p. 75ff; George Yong-Soon Yee, „New East Asia in a Multicultural World“, International Herald Tribune, 15 July 1992, p. 8.
171
Yoichi Funabashi, „Globalize Asia“, New Perspectives Quarterly, 9 (Winter 1992), 23-24; Kishore M. Mahbubani, „The West and the Rest“, National Interest, 28 (Summer 1992), 7; Hazuo, „New Concept of Asia“, p. 41.
172
Economist, 9 March 1996, p. 33.