Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Разминаха се със стегнат отряд войници на коне. Оръжията им — мечове, секири, копия — блестяха застрашително срещу утринното слънце. Дженсън сведе поглед и извърна глава в другата посока, за да не би погледът и да се засече с някой от войниците. Опасяваше се да не би някой да се протегне и да я грабне от тълпата — сякаш беше белязана с някакъв знак, видим единствено за тях. Държеше червената си коса прибрана прилежно под качулката, за да не привлича нежелано внимание.
Колкото по-нагоре отиваха, толкова по-гъста ставаше тълпата. По южните склонове на планината хората бяха разположили сергии и палатки, където продаваха стоките си. Новодошлите се настаняваха кой където свари. Въпреки студа всички изглеждаха в добро настроение, докато разполагаха стоките си на импровизираните щандове. Мнозина вече въртяха бурна търговия.
Д’Харанските войници като че бяха навсякъде. Все едри мъжаги с еднакви кожени униформи, отгоре с ризници. Въоръжението им се състоеше поне от меч, но повечето носеха и боздугани, къси мечове или ножове. Вървяха между хората като бдителни и зорки пазачи, но не притесняваха никого.
Жената пожела на Дженсън и Себастиан всичко хубаво и отби каручката си встрани от пътя, край трима мъже, които продаваха бъчви вино, подредени на дървена маса. И тримата бяха широкоплещести, русоляви и със силни челюсти, явно братя.
— Внимавайте на кого си оставяте животните — провикна се жената на изпроводяк.
Повечето от хората, които продаваха стоките си тук, имаха животни и предпочитаха да останат в ниското, вместо да имат затруднения по-нагоре. Част от търговците сновяха из тълпата и предлагаха стоките си на случайни минувачи. Вероятно техните по-обикновени изделия вървяха повече така. Други, като жената с каручката, продаваха домашно сготвена храна. Долу имаше достатъчно хора, за да не намират смисъл да се качват по-нависоко. Дженсън предположи, че част от търговците просто предпочитат да са по-надалеч от високопоставените служители в двореца и многото войници. Себастиан следеше внимателно ставащото наоколо, но гледаше да не се набива на очи. Дженсън знаеше, че от зоркия му поглед не убягва нищо. Случайният минувач обаче би помислил, че просто оглежда предлаганите стоки, замаян от многообразието им. Истината бе, че този поглед проникваше далеч отвъд, към огромните двери между високите каменни колони на Двореца.
— Какво ще правим с конете? — попита Дженсън. — А Бети, къде ще оставим Бети?
Себастиан посочи към един навес, където хората връзваха конете си.
— Ще се наложи да ги оставим тук.
Освен близостта на преследвача и я тревожеше и пресата на непоносимо огромната тълпа. Чувството за опасност се бе просмукало до мозъка на костите и, мозъкът и не функционираше нормално. Да оставиш Бети в конюшня в града е едно, но да изоставиш близката си приятелка тук, сред всичките тези хора, е съвсем друго.
Дженсън посочи с глава мърлявите селяни, които би трябвало да се грижат за конете, но вместо това бяха увлечени в разпалена игра на зарове.
— Мислиш ли, че можем да поверим животните си на такива като тях? Нищо чудно да са най-обикновени крадци. Защо не останеш при конете, докато отида да намеря мъжа на Алтея?
Себастиан, който тъкмо оглеждаше войниците край входа, се обърна към нея.
— Не ми се струва разумно да се разделяме точно тук, Джен. Пък и съм против да влизаш вътре сама.
Тя се взря в разтревожените му очи.
— Ами ако стане нещо? Наистина ли смяташ, че ще можем да се измъкнем със сила?
— Не. Ще трябва да използваш главата си, да не губиш самообладание. Доведох те дотук, не мога да те изоставя точно сега и да ти позволя да влезеш вътре сама.
— Ами ако извадят меч срещу нас?
— Ако се стигне дотам, не можем да надделеем в бой. По-важно е да ги накараме да се стреснат, да се замислят колко опасни може да сме, а не да се хвърляме веднага в бой.
— Трябва да блъфираме.
— Хич ме няма по тези работи.
Той се изсмя.
— Напротив. Нали те видях какво направи първата нощ, когато нарисува Милостта.
— Но тогава бяхме сами, само аз, ти и майка. Тук е съвсем различно.
— Направи го и в странноприемницата, когато показа на ханджийката червената си коса. И вдъхна респект у мъжете само с погледа и държанието си. Справи се сам-самичка и никой не посмя с пръст да те докосне.
Не се бе замисляла за това по този начин. За нея бе по-скоро откровено отчаяние, а не преднамерена измама.
Бети отърка нослето си в крака и. Дженсън погали животинката по ухото. Мъжете изоставиха заровете за малко, за да поемат конете на група пътници. Не и се хареса грубостта, с която тези мъже се отнасяха с животните. Подкарваха ги с нагайки, вместо просто да поемат поводите им.