Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Е, тук започва новият ти живот. Нокът сви рамене.
— Новият ми живот започна, когато ме намери Робърт. Накор поклати глава.
— Не, старият ти живот е свършил в онзи ден. Това, което си изживял през последните две години, е просто съществуване. Ти се изцеряваше и се учеше, но нямаше цел.
— Сега имам ли?
— Много по-голяма, отколкото предполагаш — каза Накор. — Има много за учене, но разполагаш с време. Помня нетърпението на младостта — добави с широка усмивка. — Изглеждаш ми по-търпелив от повечето момчета на твоята възраст, но знам, че все пак имаш въпроси, на които искаш да се отговори, позиции, които да се изяснят, и мотиви, които да се разкрият. Но всичко с времето.
— Откакто се озовах под грижите на Робърт, имах чувството, че се движа в посока, неизвестна за мен — каза Нокът. — Пораснал съм, мисля…
— Много, поне според учителите ти.
— Сега и ти ли си един от учителите ми? Накор сви рамене и стана.
— Ще видим. Ето, чувам, че новите ти приятели се връщат, така че ще те оставя, за да се опознаете.
Двама младежи приблизително на възрастта на Нокът влязоха в стаята. Щом видяха Накор, отстъпиха да го пуснат да мине, като сведоха глави в знак на почит.
— Имате ново момче, с което ще делите квартирата си — каза им Накор на излизане.
— Да, учителю Накор — прилежно отвърна едното момче, русокосо, с широки рамене, зелени очи и ситни лунички по носа.
Другият младеж имаше тъмна коса, но беше с бяла кожа и Нокът не можа да прецени дали се опитва да си пусне мъжка брада, или просто се е справил зле с бръсненето предния ден. Имаше почти черни очи, които леко се присвиха, щом видя Нокът. Метна се на леглото до същата стена като на Нокът, а светлокосото момче зае отсрещното.
— Аз съм Деметрий — каза русият. Посочи тъмнокосия. — А това е Рондар. Той не говори много. — Говореха на Кралската реч, която, изглежда, бе предпочитаният език на острова.
Рондар кимна мълчаливо.
— Аз съм Нокът — отвърна Нокът. Деметрий кимна вежливо.
— Чухме за теб. Успял си да избегнеш да те убият трима танцьори на смъртта. Впечатляващо.
Нокът се отпусна в леглото и опря гръб на стената. — Дори не знаех какво е танцьор на смъртта. — Лошо — каза Рондар.
— Много лошо — съгласи се Деметрий. — Сътворени с магия създания, използват душите на прокълнати. Единствената им мисия е да убият определено лице. Много трудно е да се избегне дори един, а трима…
— Е впечатляващо — каза Рондар.
— От дълго време ли сте тук? — попита Нокът.
— Пет години — отвърна Деметрий. — Баща ми правеше мехлеми и отвари в едно село в Южен Кеш, близо до град Антикостинас. Е, трудно може да се нарече град — голямо градче по-скоро. Някои жреци на Гуис-Ва го обявиха за еретик, защото „прилагал магия“, макар да не виждах кой знае колко магия в работата му, просто много билки и здрав разум. Но една нощ дойдоха някакви пияници, подпалиха къщата ни и я изгориха до основи, и избиха семейството ми. Скитах известно време, после срещнах Накор и той ми показа няколко хитрини… Така че излиза, че баща ми не беше магьосник, но аз съм. Затова съм тук, да уча.
— Аз също изгубих семейството си — каза Нокът. Погледна Рондар, а той на свой ред погледна Деметрий и кимна.
— Неговият баща е главатар на банда конници от Ашунта, в Северен Кеш. Много добри конници.
— Най-добрите — добави Рондар.
— И добри ловци…
— Най-добрите — повтори Рондар. Нокът се ухили.
— Това ще го видим!
— Иначе са си сган от самоуверени варвари, които изобщо не се къпят и се отнасят към жените като с добитък и с добитъка като с домашни любимци.
Рондар сви рамене.
— Вярно.
Нокът се ухили още повече.
— Как се оправя с Миранда? Деметрий се разсмя.
— Тя го възпитава как да показва подобаващо уважение към жените.
Лицето на Рондар помръкна. Той въздъхна примирено, подпря брадичка на ръцете си и рече:
— Болезнено вярно.
— А ти как се озова тук? — попита го Нокът.
Рондар се превъртя на леглото. Помълча малко, след което заговори все едно говоренето беше голяма мъка за него.
— Народът ми е конен. Ако не можеш да яздиш и да ловуваш, няма жени. Няма жени, няма деца. — Сложи ръка на очите си, сякаш припомнянето го затрудняваше. — Мъжете, които не могат да яздят са… по-долу. По-долу от мъже. Те събират дърва за огън, помагат в готвенето, гледат момчетата.
Нокът се обърна към Деметрий.
— А жените какво правят? Деметрий отвърна с гримаса: