Зона 51: Мисията
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Мисията». Краткое содержание книги:
— Забравяте нещо — вдигна пръст Търкот.
— Какво?
— Че аирлианците са на Земята от осем хиляди години преди появата на Черната смърт. Не смятате ли, че те са разполагали с необходимите средства, за да я получат?
13.
Още щом се показа на изхода на самолета, Дънкан почувства топлия калифорнийски вятър. В първия момент дори усети замайване. Не знаеше колко е часът, бяха пресекли толкова много часови зони. Тя се огледа. На запад Тихият океан се сблъскваше със скалистия бряг. Ванденберг се намираше на средата на пътя между Лос Анджелис и Монтерей. Освен полигон за ракетни изпитания, тук бе разположена и резервната стартова площадка на совалката. Площадката заемаше цялата територия между Дънкан и океана. Издигаща се на височина от 55 метра, совалката „Индевър“ вече бе прикрепена към ракетата-носител и външните горивни резервоари.
В мига, когато Дънкан спря погледа си на нея, над пистата отекна многократно усилен от високоговорителите глас:
„До старта остават шест часа и нула минути. Финалното отброяване е възобновено. Следващата планова задръжка е след три часа. Техниците от кулата да започнат предстартова проверка на външната обшивка. Готовност за прекачване на течно гориво.“
— Величествено, нали?
Дънкан се обърна. Шестима мъже и една жена я очакваха при опашката на товарния самолет, с който бе долетяла от „Стенис“. Носеха еднакви емблеми на лявото си рамо — полумесец и звезда, разделени от кама.
Мъжът, който я бе заговорил, пристъпи напред и подаде ръка. Беше висок, добре сложен, мургав, с обръсната до голо глава. Облечен бе с маскировъчен комбинезон, а под табелката с името му бе извезано „флотски тюлени“. Дънкан му подаде своята ръка и бе споходена от усещането, че я е пъхнала в менгеме.
— Аз съм лейтенант Осболд, командир на полета на „Индевър“.
— Лиза Дънкан — рече тя. — Съветник на президента.
Осболд се усмихна.
— Идвате да ни шпионирате. — Той се извърна. — Нека ви представя другите членове на екипажа.
Докато произнасяше имената им, хората пристъпваха напред.
— Лейтенант Дж. Г. Гоновър, заместник-командир.
Гоновър беше мършав, червенокос мъж, с превръзка на едната си ръка. Той проследи погледа на Дънкан и обясни небрежно.
— Дребен инцидент по време на тренировките.
— Старши офицер Ериксън е нашият оръжеен специалист.
Ериксън беше нисък и набит.
Осболд продължи нататък.
— Лейтенант Лопес, медик.
Лопес имаше испански черти и лъчезарна усмивка.
— Лейтенант Теръл, инженерен специалист.
Теръл имаше голям, закривен нос, тънки, стиснати устни и плешива глава. Той кимна на Дънкан, но не помръдна.
— Теръл вечно е потънал в мисли — обясни Осболд. — Много е недоволен от онова, което направи вашият приятел капитан Търкот с кораба-майка и щурмовите кораби и заедно със специална група от НАСА е подготвил система от мероприятия, за да ги върне към живот.
— Старши лейтенант Максуел, свързочен специалист.
Максуел също бе нисък, с червендалесто лице.
— И последният член на екипажа, госпожица Копина. Тя е от НАСА, наземен координатор. Няма да лети с нас.
Копина бе към тридесет и пет годишна, солидна на вид, с кафява, късо подстригана коса. По лицето й, вече покрито със ситни бръчици, нямаше никакви следи от грим.
— Госпожица Копина е специалист по всичко — произнесе усмихнато Осболд. — Ако не е тя, горе ще ни бъде доста напечено.
Дънкан завъртя глава и погледна совалката.
— Присъствали ли сте някога на изстрелване? — предугади мислите й Осболд.
Дънкан поклати глава.
— Впечатляваща картина. Вертикалният полет продължава близо шест часа. След това ще осъществим полюсно навлизане.
— Това какво е?
Копина се нае да отговори.
— Маршрутът ни от тук до установената орбита се различава от този в Кейп, тъй като стартовият пуск е ограничен в пределите между 201 и 158 градуса. Това измества орбиталната траектория с 14 градуса на север. Повечето хора мислят, че совалката лети право нагоре, но това не отговаря на истината. — Тя махна с ръка от океана към материка. — Земята се върти около оста си със скорост 1520 километра в час, в посока от запад на изток. Гледаме да се възползваме от това въртеливо движение при старта.
Дънкан не за първи път се запознаваше с тънкостите около извеждането на летателен обект на стационарна орбита, но предпочиташе да се престори на невежа. Така даваше възможност на хората около нея да се разкрият напълно.