Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
Също както Екщайн и всички професионални разузнавачи Крумлов не обичаше предателите. В миналото, когато те бяха чехи, той с удоволствие ги хвърляше в килиите и се отнасяше с тях с презрение като към педофили. Но в онзи момент нещо в него се пречупи, той осъзна, че въпреки всичките му години вярна служба политическите ветрове скоро ще го издухат в пенсия, която ще бъде мизерна и той ще трябва да си добавя по нещичко вероятно като вестникопродавец. И тогава се появи идеята, ясна като просветлението на мъж, чиято жена му е отказвала в леглото дълго време, а сега е попаднал в хотелска стая с русата барманка на хотела, украсена единствено с гердан от перли.
Необратимо.
Той веднага постави двойната забрана за „строго секретно“ над хората от групата и преводача, както и над техниците по акустика и фотография. Измъкна от леглата им секретарката и юриста и накара всички да подпишат трите екземпляра на формулярите, след което даде на досието име „Сътворение“ и го заключи в сейфа си.
После се прибра в апартамента си, за да помисли. Два часа седя до отворения прозорец, пушеше любимата лула на дядо си, а студеният вятър развяваше белите завеси. Гледаше изгрева над Прага, града, в който вече нямаше нито един жив Крумлов освен него, усмихваше се на спящата Ники, която от време на време помръдваше и се стряскаше в съня си.
В края на тези два часа Крумлов клюмна, но не беше уморен.
— Трябваха ми четири месеца, докато успея да се задействам, Шмид. — Крумлов загаси фаса в обувката си така, сякаш му се искаше да е бос, за да си причини болка. — Вече знаех, че ще го направя, но ми трябваха твърди доказателства, които да предложа на вашите.
Баум мислено преразгледа историята на чеха. Липсваше нещо. Голямо. Истинската му мотивация, за да дезертира. Човек не залага живота си и не напуска родината си заради досадна перспектива за ранно пенсиониране.
— Но ти си имал снимки на Саламех и този Синя брада, както си го нарекъл — каза Бени.
— Имах снимки на Саламех, който се среща с някакъв израелец — поправи го Крумлов. — Защото онова, което знаех, беше, че човекът е банкрутирал шофьор на такси от Тел Авив, който се опитва да продаде плановете на нов автобусен терминал.
Правилно. Световната история на разузнавателните служби е пълна с разкази за самонадеяни „търговци на хартия“, фалшиви шпиони, които се опитват да спечелят пари с безполезна информация.
— Исках да имам доказателства за онова, което предлага Синята брада, при това дадени лично от него. Но нямаше как да го проследя до Бер Шева и да претърся апартамента му.
„Мъдро — помисли си Бени. — Защото ние щяхме да те хванем още на летището.“
— Саламех беше по-лесен. Пътуваше напред-назад из Европа. Появи се в Прага отново, взе оставена в тайник информация от Синята брада и беше достатъчно глупав да отпътува с влак към Виена. Както казват американците, бинго!
Баум веднага си представи Крумлов, разговарящ със сириеца във вагон-ресторанта в очакване на момента, когато да се появи някоя от неговите пражки красавици и да отвлече вниманието на жертвата. Поне още трима ще работят по смяната на куфарчето на Саламех с външно еднакво, преснимане на всички документи някъде в тоалетната на влака и връщане на оригиналното куфарче на мястото му. Искаше му се да извика: „Покажи ми най-после какво притежаваш, дявол да те вземе!“, но запази спокойствие, защото търпението е най-голямото богатство на добрия разузнавач.
— Затова я убедих да дойде с мен — прошепна Крумлов, загледан отново в гроба на Ники. — Или поне си мислех, че съм я убедил. — Той отпусна глава и върху челото му падна кичур руса коса. — Сигурно всяко предателство си има цена. Но тя беше толкова млада…
Гласът му заглъхна. Баум гледаше как Дюбе, завършил скръбната си задача, прибра лопатата. Белгиецът отпи вода от манерката, после напълни шепата си и намокри мускулите и рижавите косми върху гърдите си. Точно вляво на пъпа му имаше зараснала рана от куршум. Той вдигна автомата си, приближи се до Крумлов, спря, погледна към работодателя си, но изобщо не обърна никакво внимание на Баум, седнал до него.
— Ако искаш, полковник — каза Дюбе, — ще ти оставя лендроувъра. Аз мога да се върна пеша в Адис.