Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
Веселостта на Крумлов се превърна в тънка усмивка и той поклати глава.
— Ах, тази израелска репутация. Никакви маниери, само бизнес.
Екщайн продължи да го гледа взискателно. Крумлов беше насочил погледа си над рамото му.
— А къде е любимата ми Ники? — Той се надигна на пръсти и разпери ръце.
— В лендроувъра с моя партньор.
— Партньор ли? — направи се на изненадан Крумлов. — Не е честно. Двама срещу един. — После погледна своя белгиец и се извини. — Извинявай, приятелю. — След това пак се обърна към Екщайн. — Забравих. С Дюбе аз съм цял взвод.
Дюбе не се усмихна. И Екщайн остана сериозен.
— Моля, моля, моля — потри ръце Крумлов. — Трябва да я видя!
Екщайн реши да не си придава повече важност, отиде до вратата и махна с ръка, макар че след светлината на фенера не можеше да види нищо в тъмнината.
След явно дълго колебание Ники се появи в отвора на вратата. Очите й бяха втренчени и увеличените зеници ги бяха превърнали в черни, блестящи маслини. По бузите й се виждаха мокри следи от сълзи, а изражението на Баум, който се появи зад нея, показваше, че въпреки възрастта си не може да разбере женската душа.
Екщайн направи крачка встрани, а Крумлов се хвърли напред с разтворени ръце. Той извика нещо на чешки, което включваше и името й, а Ники затвори очи и хукна към него, все така стиснала дневника си. Той я притисна към себе си, започна да я целува по главата, да шепне и да я люлее в прегръдката си.
Баум влезе в черквата и Екщайн забеляза как напрежението се смъква от рамената му, докато поставя ръце в джобовете на панталона си и се усмихва. Бени погледна Ейтан, който също въздъхна дълбоко и с удовлетворение.
Половината от сделката приключи. Пратката беше доставена.
Екщайн погледна прегърнатата двойка. Бяха идеални като висок, рус принц и дребната му, тъмнокоса принцеса. За миг меланхолично си представи себе си и Симона в щастливите дни, когато срещите им изглеждаха по подобен начин. Но разбира се, фигурата на Дюбе, застанал зад Крумлов, разваляше илюзията.
После внезапно Ники се дръпна от любимия си и Крумлов я изгледа изпитателно като танцьор, който се чуди дали не е настъпил партньорката си. Дясната й ръка се вдигна, стиснала до побеляване скъпоценната й писалка. Палецът й натисна капачката на вдигнатата нагоре черна тръбичка. Тогава Екщайн видя. Дебела метална игла изскочи от писалката и блесна на светлината на фенера, когато тя изпъна ръка назад зад главата си, готова за удар.
Ейтан се хвърли напред, чу пъшкането на Бени и разбра, че е твърде далеч. Въпреки това се прицели в лакътя й и скочи с надеждата, че бързината му може да й попречи да убие.
Усилието му обаче се оказа напразно, тъй като Дюбе беше много по-бърз.
Белгиецът измъкна деветмилиметров пистолет от колана си, опря китка върху рамото на Крумлов и застреля Ники точно в средата на челото между очите.
ЧАСТ ВТОРА
Наемници
Войните на белите мъже се водят из покрайнините на Африка — можеш да пренесеш картечница на триста мили навътре в сушата и въпреки това да не си навлязъл в континента.