Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Кълна се, това е едно от най-прелестните момичета, които съм виждал. Каспа непрекъснато я превъзнася, но на живо е далеч по-красива.
— Ъхъ.
Представителите в съвета сега започваха да се разпръсват по банките, всеки към своето място. Подобно на амфитеатрална зала, представителите в Камарата на лордовете седяха на мястото на публиката, на наредени в полукръг банки, разделени от една централна пътека.
И също като в театъра, едни места бяха по-добри от други. Най-маловажните седяха високо горе, най-отзад. С намаляване на височината, растеше важността на представителите. Първият ред беше запазен за главите на най-влиятелните семейства или когото там са изпратили да ги представлява. Представителите от Юга, от Дагоска и Уестпорт, седяха отляво, в по-близката до Джизал половина на залата. В далечната дясна половина седяха тези от Севера и Запада, от Англанд и Старикланд. Средната част на залата се заемаше от старата аристокрация от Мидърланд, сърцето на Съюза. От истинските жители на Съюза, по тяхно мнение. И по мнението на Джизал, всъщност.
— Каква осанка, каква грация — превъзнасяше се Яленхорм, — и тази прекрасна светла коса, и млечнобяла кожа, и тези фантастични сини очи.
— И всичките тези пари.
— Ъъъ, да, това също — усмихна се едрият лейтенант. — Според Каспа неговият чичо е дори по-богат от баща му. Представи си само! И има само едно дете. Тя ще наследи всяка една марка от това богатство. До една! — Яленхорм едва сдържаше вълнението си. — Щастливец ще е този, който успее да я върже! Как й беше името?
— Арис — отвърна намусено Джизал.
Лордовете или техните представители вече бяха заели местата си. Посещаемостта беше слаба: повече от половината банки бяха празни. По принцип залата толкова се пълнеше. Ако Камарата на лордовете наистина беше театър, собствениците трябваше сериозно да се замислят за смяна на репертоара.
— Арис, Арис — премлясна с устни Яленхорм, все едно името оставяше сладък вкус в устата му. — Щастливец ще е този, който я получи.
— Абсолютно. Истински щастливец — отвърна Джизал.
При условие че си пада повече по парите, отколкото по общуването, помисли си той, по-скоро бих се оженил за гувернантката й, тя поне изглеждаше, че има някакъв характер.
Дворцовият шамбелан беше влязъл в залата и сега вървеше бавно към централния подиум, където, зад голяма маса, бе неговото място, точно където би била сцената, ако това беше театър. По петите го следваше „ято“ облечени в черни роби секретари и писари, един от друг по-натоварени с тежки книги и свитъци с официални документи. В представителната си пурпурна роба лорд Хоф изглеждаше точно като една екзотична, величествена птица, преследвана от ято черни гарвани.
— Ето го и вкиснатия дъртак — измърмори под носа си Яленхорм, докато шамбеланът заобикаляше масата. Джизал постави ръце на гърба си и зае обичайната поза: леко разтворени стъпала и високо вдигната брадичка. Плъзна поглед по войниците, подредени през равни интервали покрай извитата стена. Стояха както винаги в пълна броня, напълно неподвижно и в перфектна стойка. Джизал пое дълбоко въздух и се подготви за няколко часа на крайно отегчение.
Дворцовият шамбелан се стовари на стола си и поиска вино. Секретарите заеха местата си. Мястото за краля в средата беше празно, както обикновено. Разнесе се шумолене на документи, заотваряха се големи книги, перата бяха извадени и с тракане натопени в мастилниците. Говорителят на съвета излезе пред масата и удари с жезъла си по пода за въдворяване на ред. Шепотът на благородници, представители и малцината присъстващи поданици, насядали в обществената ложа над банките, постепенно замря. В залата се възцари тишина.
Говорителят изду гърди.
— Обявявам заседанието… — заговори бавно той, с плътен глас, сякаш рецитираше хвалебствия на нечие погребение — … на Камарата на лордовете на Съюза… — Той направи ненужно дълга и многозначителна пауза. Лорд Хоф го стрелна с гневен поглед, но говорителят не се остави да му отнемат краткия миг слава. Накара всички присъстващи да изчакат още миг, преди да продължи. — … за открито!
— Благодаря — каза язвително Хоф. — Мисля, че щяхме да изслушаме лорд-губернатора на Дагоска преди прекъсването за обяд.