Венец от трева (Част III: Омразата)

Главният жрец трябваше да се примири.

— Ще си получиш златото, царю — рече той с привидно безразличие. — Тук ли да ти доведа принцовете?

— Не, предпочитам да ги разгледам на дневна светлина.

Разбира се, ако Митридат толкова държеше да се запознае с тримата Птолемеи, това беше свързано с плановете му да постави някой от тях на египетския престол. И от нетърпение, че жреците толкова се бавят, понтийският цар нито за миг не престана да крачи напред-назад в сянката на чинарите.

— Нека и тримата застанат ей там — посочи Митридат на двайсет стъпки от мястото си. — Ти, жрече, ела при мен. — Щом всички се нагласиха според желанието му, той попита: — Кой е този? — Посочи най-възрастния от тримата принцове, млад мъж, облечен в широка роба.

— Това е законният син на египетския цар Птолемей Александър, пръв и единствен наследник на египетския престол.

— Ако е престолонаследник, защо се намира при вас, а не в Александрия?

— Баба му го доведе в храма, защото се страхуваше за живота му. Накара ме да й обещая, че ще задържа внука й при себе си до мига, в който може сам да поеме царската власт върху плещите си.

— На колко години е?

— На двайсет и пет.

— Коя е майка му?

Ако досега главният жрец беше запазвал спокойствие пред наглостта на гостенина си, то сега не можа да скрие изумлението и възмущението си. Като жрец в Асклепион Коски той винаги бе считал Птолемеите за много по-велика династия от тази на някакви си Митридатиди и затова презрително процеди през зъби:

— Майка му е Клеопатра IV.

— Тази, която го е довела тук?

— Не, това беше Клеопатра III, неговата баба. Майка му беше нейната дъщеря и дъщеря на Птолемей Шкембето.

— И се е била омъжила за техния по-малък син Александър…

— Да, но по-късно. Най-напред беше жена на големия син, от когото има дъщеря.

— Така е по-логично. Голямата дъщеря отива за големия син, или поне така би трябвало да бъде.

— В края на краищата никъде не е писано. Старата царица ненавиждаше и големия си син, и голямата си дъщеря. Затова ги накара да се разведат. Младата Клеопатра избяга в Кипър, където се омъжи за малкия си брат и където му роди този младеж насреща.

— И какво се случи после с нея? — попита Митридат с любопитство.

— Старата царица накара и Александър да се разведе с нея, затова тя избяга в Сирия, където я взе за жена Антиох Кизикен, който по онова време воюваше с първия си братовчед Антиох Грип. Когато Кизикен загуби войната, Клеопатра бе набучена с копие за олтара на Аполон в Дафна. Убийцата беше родната й сестра, съпруга на Грип.