Зелени години
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живка Рудинска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зелени години». Краткое содержание книги:
Сега, когато слязохме от влака, тя се опита да оправи настроението си. Усмихна се и стисна ръката ми.
— Ти си истински мъж, ето, не плачеш. Как мислиш, ще можеш ли да вървиш пеш до в къщи? Не е много далече.
Със силното желание да и угодя, аз отговорих, че ще мога. И така, ние не взехме единствения файтон пред гарата, а се спуснахме пеша по Хай стрийт. Мама се опитваше да привлече вниманието ми към забележителностите на града, покрай които минавахме.
Мама послушно се зае да изпълни разпорежданията на Адъм, суетеше се между кухнята и килера, сякаш се опитваше в напрегната работа да забрави най-лошото. Тя опече цели камари кифлички. Татко, който не понасяше и най-малкото разточителство, сега я насърчаваше да направи и палачинки, въпреки че щеше да пожертвува половин дузина яйца. Въздухът се изпълни с несравнимата миризма на богати ястия. На масата сложиха най-хубавата покривка и сервиза за гости.
В пет часа Адъм се върна и със задоволство потри ръце.
— Ако до края на седмицата тялото не изплува, в понеделник започват претърсването. Разноските поема дружеството на хуманистите. Мюър казва, че общинското езеро става страшно място. През последните десет години са се удавили трима, има и един нещастен случай на леда. Маккелър не може да дойде преди седем часа. Костелив орех е той. Да вечеряме, мамо.
Седнахме пред най-хубавото ядене, което някога съм ял в Луамънд вю — месо, яйца, кифлички, палачинки и силен топъл чай.
— В такъв момент — каза татко и с щедър поглед огледа масата — не ми се свиди.
— Мислиш ли, че ще изплува, Адъм? — попита Мърдок с глас, издаващ отвратително любопитство.
— М-м-м, не се знае — отвърна Адъм със заинтересоваността на добре осведомен човек. — Според Мюър понякога до двадесет и четири часа тялото само изплува. Изпълнено е с газове. — Мама потрепера и закри очи. — Просто изплува тихо и най-любопитното, винаги с лицето надолу. Но понякога труповете са упорити и си стоят долу. Мнозина се забият в пясъка или във водораслите, а в езерото има много водорасли и не могат да се помръднат, въпреки че газовете се мъчат да ги издигнат. Казаха ми, в такъв случай, хвърлиш ли във водата хляб с живак в него, той често потъва точно към това място.
Не можех да понасям повече това ужасно видение на бедния ми дядо, омотан в зелени водорасли, подут от дългото седене във водата. И изведнъж на входа се позвъни. Всички се надигнахме, Кейт отиде до вратата и доведе Арчи Джап.
— Извинете за безпокойството — Арчи замлъкна скромно при вида на цялото семейство, насядало на вечеря. — Но мисля, вие трябва да знаете… има още едно доказателство.
Арчи е бързал. Избърса челото си. Беше възбуден, въпреки че изразяваше дълбоко съчувствие.
— Мистър Паркин, дето дава лодки под наем, си спомни, че в сряда късно през нощта ясно чул плисък срещу навеса за лодки, а днес следобед излязъл с риболовната си лодка и хванал някаква дреха, едно мъжко сако. Занесъл го в полицейското. Току-що го видях — сакото на мистър Гау.
От подпухналите ми очи отново бликнаха сълзи. Разбира се, мама пак плачеше, тихо, безшумно.
Татко направи благороден жест и покани госта.
— Седни и похапни с нас, Арчи.
Арчи почтително издърпа един стол. Поемайки чашата от ръцете на мама, той тихо измърмори на татко.
— Правел го е много често преди, мистър Леки.
За моя изненада татко се намръщи.
— Не, не мога да ти разреша да говориш така, Джап. Неуместно е. Всички си имаме недостатъци. Не беше лош старец. Ако си помислиш, имаше и достойнства. Как вървеше по улиците и размахваше бастун! — той се наведе напред и ме потупа по рамото, без да ме осъжда за гдето подсмърчам; по-скоро одобряваше това и ласкаво измърмори. — Горкото момче… И ти го обичаше.
Ново позвъняване на входа, което ни стресна, и макар да го очаквахме, то потвърди страховете ни. Ужасна тишина, тишина на сигурност. Кейт стана и отново отиде до вратата. Върна се по-бледа от всякога.
— О, татко — прошепна тя, — човек от полицията иска да те види.
През полуотворената врата на вестибюла зад нас забелязах страшната фигура на полицай. Червендалест и тържествен, той въртеше фуражката в ръцете си.
Татко стана веднага. Блед, но внушителен, той направи знак на Адъм, който също стана. Двамата отидоха във вестибюла и затвориха кухненската врата зад себе си, сякаш спускайки завеса на сцената, искаха да ни пощадят. До нас достигаше само неясно мърморене; ние седяхме безмълвни, сякаш вестителят на смъртта е поразил нас самите.
След доста време татко се върна в стаята. Тишина. Тогава Кейт, най-умната между нас, събра достатъчно сили и запита:
— Намерили ли са го?
— Да — татко говореше тихо, по-блед от преди. — При тях е.
— В моргата ли? — зяпна Мърдок.
— Не, в Ардфилънския затвор — каза татко. Огледа ни с безизразните си очи, напипа стола си и безсилен седна на него. — Пиянствувал с ония некадърници от Скеокската гора изгубил шапката и сакото си при едно сбиване под навеса за лодки… един господ знае какво е правил тези два дни… прибран в Ардфилънския затвор… обвинен в пиянство, безредие и нарушаване на закона. Адъм отиде да го освободи под гаранция.