Зелени години

— Майко, приготви се. Намерили са шапката на дядо… да плава в общинското езеро.

Беше я открил Джап и сега пред уплашените ни погледи той показа съсипаната и подгизнала от водата шапка на стареца.

— Плаваше на най-дълбокото място, мисис Леки. Срещу навеса за лодки — говореше с предразполагащ, съболезнователен тон той. — Имах ужасното чувство, че и той е там.

Гледах втрещен със страх и мъка мократа реликва, а когато мама схвана целия смисъл на това, по бузите й започнаха да капят сълзи.

— Успокойте се, мисис Леки — утешаваше я Арчи Джап. — Може и нищо да не е станало… изобщо нищо.

Татко отиде да направи чай на мама в кухнята. Той нежно я караше да пие, успокояваше, изчака я да го изпие и излезе с Арчи Джап.

Следобед, облечен в раирани панталони, тъмно сако и сива вратовръзка, закопчана с перлена игла, Адъм, веднага след пристигането си овладя положението. Седнал на масата, решителен и спокоен, той изслуша всички показания, дори и моя несвързан разказ за мрачното меланхолично настроение на дядо и последните му съдбоносни думи:

— Трябва да съобщим на полицията — каза Адъм.

При тази зловеща дума ние замлъкнахме.

— Но, Адъм — възпротиви се татко, — моето положение…

— Скъпи татко — хладно отговори Адъм, — ако един старец си е наумил да се дави ти не можеш да го скриеш. Запомни, аз не се наемам. Но те сигурно ще искат да претърсят езерото.

Мама цялата трепереше.

— Адъм, да не искаш да кажеш, да не мислиш, че…

Адъм сви рамене.

— Не мисля, че е пуснал шапката си в езерото, за да се пошегува.

— О, Адъм!

— Извинявай, че говоря така безцеремонно, мамо. Знам какво ти е. Но в края на краищата за какво да живее? Ще сляза да се видя с началника на полицията Мюър. За щастие той ми е приятел.

Започнал бе да пуши бирмански пури и сега извади една от кутията си от крокодилска кожа. Гледах го със силна тревога, а той издърпа жълтата сламка, която обгръщаше пурата и внимателно запали. Като погледна и татко, той с внушителен вид се обърна към мама:

— Хубаво, мамо, много хубаво, че те уговорих да продължиш застраховката. Виждаш ли… застраховка с изгода. — И той извади с лявата ръка сребърния си молив и започна да смята по покривката — пет години по три… прибави двадесет и пет… това прави чисто сто и шестнадесет лири.

— Не искам парите! — изплака мама.

— Идват точно навреме — рече татко с дрезгав глас.

Скръбта, засилващото се в мен чувство, че съм загубил нещо, ме задушаваше.

Адъм сложи молива настрана и стана.

— Ще навестя и Маккелър в строителното дружество. Той може да отстрани някои дребни затруднения по незабавно изплащане. В същност, смятам да го доведа с мен тук. Би могла да ни приготвиш хубава вечеря с чай, мамо, нещо пикантно като яйца на очи и задушено месо. Това ще хареса на Маккелър. Но… Не слагай масата в гостната, недей още — и излезе.