Вълшебницата

Джош тъкмо се изправяше, когато Шекспир изникна до него с две чаши, пълни с течност с цвят на кал.

— Изпийте това.

Джош взе чашите, но преди да подаде едната на сестра си, отпи предпазливо от нея. Направи физиономия.

— Сладко е на вкус. Какво има вътре?

— Само вода. Позволих си да добавя и по лъжичка натурален мед — каза безсмъртният. — Вие току-що използвахте много калории и изгорихте голяма част от естествените запаси на захари и соли в телата си. Ще трябва да ги възстановите възможно най-бързо. — Той се усмихна криво, показвайки развалените си зъби. — Смятайте, че това е цената на магията. — Шекспир постави на масата пред Алхимика трета чаша, в която плуваше кафяв мед. — Ти също, Никола — каза той нежно. — Пий бързо. Имаме много работа за вършене. — После се обърна и излезе забързано в нощта.

Софи и Джош наблюдаваха как Никола вдигна чашата към устните си и отпи от лепкавата течност. Дясната му ръка трепереше и той я хвана с лявата. Видя, че го гледат и опита да се усмихне, но се получи по-скоро гримаса на болка.

— Благодаря ви — прошепна той с дрезгав глас. — Вие я спасихте.

— Пернел — повтори Софи. — Какво стана?

Никола поклати глава.

— Не знам — призна той.

— Онези същества… — започна Джош.

— Байтали — рече Никола.

— И нещо, което приличаше на призрак — добави Софи.

Никола допи водата и остави чашата, като потрепери.

— Всъщност това ми дава основание да се надявам — каза той и този път усмивката му бе искрена. — Пернел е седма дъщеря на седма дъщеря. Може да общува със сенките на мъртвите; те не я плашат. Алкатраз е остров на призраците, а те най-често са безобидни.

— Най-често? — обади се Джош.

— Най-често — съгласи се Никола. — Но никой не може да нарани моята Пернел — добави той уверено.

— Мислиш ли, че нещо й се е случило? — попита Софи точно когато Джош отваряше уста да зададе същия въпрос.

Настъпи пауза, после Фламел отговори.

— Едва ли. Видяхме аурата й да пламти. Подсилена от нашите аури — особено от вашите, — за кратко време тя ще е особено могъща.

— Но какво имаше предвид тя, като каза, че си я убил? — попита Софи, вече с по-укрепнал глас.

— Не знам — промълви той тихо. — Но в едно съм сигурен: ако нещо се бе случило с нея, щях да разбера. Щях да го почувствам. — Изправи се бавно и сковано на крака, опрял ръце отзад на кръста си. Огледа празната барака и кимна към раниците на близнаците. — Взимайте си нещата; трябва да се махаме оттук.

— И къде ще отидем? — попита Джош.

— Където и да е, само да сме далеч от това място — рече Никола. — Обединените ни аури сигурно са подействали като маяк. Бас държа, че всеки Древен, Потомък и безсмъртен в Лондон в момента се е запътил насам. Ето защо Паламед се разстрои толкова.

Софи се изправи. Джош протегна ръка да задържи сестра си, но тя поклати глава.

— Мислех, че ще останеш и ще се биеш — каза тя на Никола. — Това е, което искаше от теб Пернел, а нали Шекспир и Паламед също казаха, че трябва да постъпим така?