Рицарят на Седемте кралства

Всички освен сир Лукас Дългия Инч.

— Милейди — намеси се той, — този мъж е от наемниците на Стендфаст. Бил е с Бенис от Кафявия щит, когато нападнаха копачите ви при яза и посякоха лицето на Уолмър. Старият Озгри го е пратил да преговаря с вас.

— Да, милейди. Аз съм сир Дънкан Високия.

— Сир Дънкан Тъпия по-скоро — подхвърли един брадат рицар, който носеше тройната мълния на Лейгуд. Избухнаха още смехове. Дори лейди Хелисънт се бе съвзела достатъчно, за да се изкикоти.

— Нима вежливостта на Колдмоут умря с баща ми? — попита момичето. „Не е момиче, пораснала жена е.“ — Как стана така, че сир Дънкан да направи тази грешка, чудя се?

Дънк погледна злобно Инчфилд и каза:

— Просто сбърках, милейди.

— Нима? — Червената вдовица го изгледа от глава до пети, погледът й се задържа най-дълго на гърдите му. — Дърво и падаща звезда. Не бях виждала този герб. — Докосна туниката му и двата й пръста пробягаха по един от клоните на бряста. — И е нарисувано, не извезано. Дорнците рисуват коприните си, чувала съм, но вие изглеждате много голям за дорнец.

— Не всички дорнци са малки, милейди. — Дънк усещаше пръстите й през коприната. Ръката й също бе напръскана с лунички. „Обзалагам се, че е с лунички навсякъде.“ Устата му бе странно пресъхнала. — Прекарах една година в Дорн.

— Всички дъбове ли израстват толкова високи там? — попита тя, докато пръстите й проследиха един клон около сърцето му.

— Трябва да е бряст, милейди.

— Ще запомня. — И отдръпна бавно ръката си. — На двора е твърде горещо и прашно за разговор. Септон, придружете сир Дънкан до залата ми за аудиенции.

— С най-голямо удоволствие, добра сестро.

— Гостът ни сигурно е жаден. Да донесат и гарафа вино.

— Вино? — Лицето на дебелия мъж засия. — Щом благоволявате.

— Ще дойда при вас, след като се преоблека. — Тя смъкна колана си с колчана и го подаде на придружителя си. — Ще искам да видя и майстер Серик също. Сир Лукас, помолете го да се яви, ако обичате.

— Ще го доведа веднага, милейди — отвърна Лукас Дългия Инч.

Тя го изгледа хладно.

— Не е нужно. Знам, че имате много задължения из замъка като кастелан. Ще е достатъчно да пратите майстер Серик в покоите ми.

— Милейди — извика след нея Дънк. — Моят скуайър бе накаран да чака при портите. Може ли и той да дойде при нас?

— Вашият скуайър? — Когато се усмихна, приличаше на петнайсетгодишно момиче, а не на двайсет и пет годишна жена. „Красиво момиче, пълно с дяволитост и смях.“ — Щом желаете, разбира се.