Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
— Тогава не — каза тя и пак го погледна в очите с някакъв странен блясък в погледа, разтревожена и недоверчива: — Тогава не ме ревнуваш.
— В известен смисъл, да — каза Хосе. — Само че не както ти си мислиш.
Поразхлаби яката си и продължи да се бърше, да попива с парцала потта от шията си.
— Е, тогава? — попита жената.
— Толкова те обичам, че не искам да живееш така — каза Хосе.
— Как? — попита жената.
— Да тръгваш всеки ден с различен мъж.
— Наистина ли би го убил, за да не тръгне с мене?
— Не за да не тръгне — каза Хосе. — Бих го убил, защото е бил с тебе.
— Все едно и също е — каза жената.
Разговорът беше стигнал до възбуждаща напрегнатост. Жената говореше с тих, мек, захласнат глас. Почти беше залепила лицето си до лъхащото здраве и покой лице на мъжа, който стоеше неподвижно, като омагьосан от диханието на думите й.
— Всичко това е истина — каза Хосе.
— Е, тогава — започна жената и протегна ръка да погали грубата ръка на мъжа, а с другата хвърли угарката… — тогава значи ти си способен да убиеш човек?
— За туй, което ти казах, да — отвърна Хосе с почти драматични нотки в гласа.
Жената се разсмя нервно и открито подигравателно.
— Какъв ужас, Хосе! Какъв ужас! — каза тя през смях. — Хосе да убие човек! Кой би могъл да каже, че зад дебелия и порядъчен сеньор, който никога не ми взема пари, който всеки ден ми прави бифтек и който бъбри с мен за развлечение, докато аз намеря някой мъж, се крие убиец! Какъв ужас, Хосе! Страх ме е от тебе!
Хосе беше объркан. Може би почувствува леко възмущение. Може би се почувствува измамен, когато жената прихна да се смее.
— Ти си пияна, глупачке — каза той. — Върви да спиш. Надали ще имаш желание да хапнеш нещо.
Но жената престана да се смее и отново седеше сериозна и замислена, облегната върху тезгяха. Гледаше как мъжът се отдалечава от нея, как отваря хладилника и пак го затваря, без да извади нищо от него, как тръгва после към отсрещния край на тезгяха, търкайки блестящото стъкло, както в началото. Тогава жената заговори отново със същия разнежен и ласкав глас, с който го беше попитала: „Истина ли е, че ме обичаш, Пепильо?“
— Хосе! — каза тя.
Мъжът не я погледна.
— Хосе!
— Върви да спиш — каза Хосе. — … И вземи се изкъпи, преди да си легнеш, че да изтрезнееш.
— Не съм пияна, Хосе, най-сериозно!
— Тогава си загрубяла.
— Ела насам, трябва да поговорим с тебе — каза жената.
Мъжът се приближи, залитайки между задоволството и недоверието.
— Приближи се!
Мъжът пак се изправи срещу жената. Тя се протегна напред и го дръпна силно за косата, но в движението й имаше очевидна нежност.
— Повтори ми, каквото ми каза в началото — каза тя.
— Какво? — попита Хосе, като се стараеше да я гледа, макар че главата му беше наведена и го държаха за косата.
— Че можеш да убиеш някой мъж, който е спал с мене — каза жената.
— Мога да убия някой мъж, който е спал с тебе, кралице, истина е — повтори Хосе.
Жената го пусна.
— Тогава би ли ме защитил, ако го убия аз? — попита тя с утвърдителен глас, отблъсквайки с грубо кокетство огромната свинска глава на Хосе. Мъжът не отговори нищо, само се усмихна. — Отговори ми, Хосе — настоя жената. — Ще ме защитиш ли, ако го убия аз?
— Зависи — отговори Хосе. — Ти нали знаеш, че е лесно да се каже, но е трудно да се направи.
— На никого другиго полицията не вярва тъй, както на тебе — каза жената.
Хосе доволно се усмихна. Жената отново се протегна към него през тезгяха.
— Наистина, Хосе. Бас държа, че никога не си излъгал — каза тя.
— Никаква полза няма от това.
— Все едно. Полицията го знае и ти вярва за всичко, без да те пита втори път.
Хосе зачука по тезгяха, не знаейки какво да каже. Жената погледна пак към улицата. После погледна пак часовника и гласът й се промени, стана припрян, сякаш тя искаше да свърши този разговор, преди да са дошли първите посетители.
— Би ли излъгал заради мене, Хосе? — попита го тя. — Сериозно те питам.
Тогава Хосе се обърна и я погледна изведнъж вторачено, сякаш някаква ужасна мисъл се заблъска в главата му. Мисъл, която влезе през едното му ухо, позавъртя се — смътна, объркана — и излезе после през другото, оставяйки само гореща следа от ужас.
— Ти да не си се забъркала в някоя история, кралице? — попита Хосе и се наведе напред, скръстил пак ръце върху тезгяха. Жената усети тежкото му дихание с миризма на амоняк, затруднено от силното натискане на тезгяха върху стомаха му. — Най-сериозно, кралице, в каква история си се забъркала ти? — повтори той.
Жената извъртя главата му на другата страна.