Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
Мъжът погледна часовника и каза:
— Главата си режа, ако този часовник е назад, макар и с една минута.
— Не искам да кажа това, Хосе. Искам да кажа, че днес не съм дошла в шест — каза жената. — В шест без четвърт дойдох.
— Току-що удари шест, кралице — каза Хосе. — Когато ти влезе, часовникът току-що беше ударил.
— Аз от четвърт час съм тук — настоя жената.
Хосе отиде към нея и приближи огромното си, разчервено лице до нейното, дърпайки с показалец долния клепач на едното си око.
— Я ми дъхни — рече й той.
Жената отметна глава назад. Беше сериозна, отегчена, отпусната, разхубавена от облак тъга и умора.
— Остави тези глупости, Хосе. Ти знаеш, че повече от шест месеца не пия вече.
— Тези на другиго ги разправяй, не на мене. Бас държа, че сте изпили двама един литър.
— Изпила съм две глътки с един приятел.
— Е, сега си обяснявам — рече Хосе.
— Няма какво да си обясняваш. Аз съм тука от четвърт час.
Мъжът сви рамене.
— Добре, щом искаш, дошла си преди четвърт час — каза той. — В края на краищата за никого нямат значение десет минути повече или по-малко.
— Имат значение, Хосе — възрази жената и с израз на небрежна отпуснатост протегна ръце през тезгяха, над стъклената повърхност. — И не защото аз искам, а защото наистина съм тук отпреди четвърт час. — Погледна пак часовника и се поправи: — Какво приказвам! От двадесет минути вече!
— Добре, кралице — каза мъжът. — Един цял ден и една цяла нощ бих ти подарил само да видя, че си доволна. — През всичкото време Хосе шеташе назад-напред зад тезгяха, преместваше разни предмети, вземаше нещо от едно място и го слагаше на друго. Изпълняваше ролята си. — Искам да те видя доволна — повтори той. Спря изведнъж, обърна се към жената и каза: — Ти знаеш ли, че аз много те обичам?
Жената студено го изгледа.
— Така ли?… Какво откритие, Хосе! Нима мислиш, че бих дошла с тебе дори и за един милион песо?
— Аз не исках това да кажа, кралице — рече Хосе. — Пак ти казвам: бас държа, че обедът днес нещо не ти е понесъл.
— Не ти го казвам затова — рече жената и гласът й стана по-малко безразличен. — Просто никоя жена не би могла да издържи такова тегло като твоето, дори за един милион песо.
Хосе се изчерви. Обърна гръб на жената и започна да бърше прахта по бутилките в бюфета.
— Непоносима си днес, кралице — каза той, без да я погледне. — Най-добре ще е май да си изядеш бифтека и да отидеш да си легнеш.
— Не съм гладна — каза жената и се загледа пак на улицата, в неясните от дрезгавия здрач минувачи. В ресторанта за малко настъпи мъртва тишина, покой, нарушаван само от шетнята на Хосе. Изведнъж жената престана да гледа навън и заговори с приглушен, ласкав, съвсем друг глас:
— Истина ли е, че ме обичаш, Пепильо?
— Истина е — отговори Хосе кратко, без да я погледне.
— Въпреки онуй, което ти казах ли? — попита жената.
— Какво си ми казала? — попита Хосе, все още без промяна в гласа, все още без да я погледне.
— За единия милион песо — каза жената.
— Аз бях забравил.
— Е какво, обичаш ли ме?
— Да — отговори Хосе.
Настъпи мълчание. Хосе продължаваше да снове насам-натам с обърнато към шкафовете лице, все без да поглежда жената. Тя издуха още една глътка тютюнев дим, опря гърди в тезгяха и после попита дяволите и предпазливо, сякаш стъпваше на пръсти, прехапвайки устни, преди да заговори.
— Макар че няма да легна с тебе ли?
Чак тогава Хосе я погледна отново.
— Аз толкова много те обичам, че не бих легнал с тебе — каза той. После се приближи към мястото, където седеше тя, застана срещу нея, подпрял на тезгяха мощните си ръце, и гледайки я в очите, каза: — Аз толкова много те обичам, че всяка вечер бих убивал мъжа, който тръгва с тебе.
В първия миг жената се смути. Погледна внимателно мъжа с изражение, което се колебаеше между състраданието и подигравката. Умълча се объркана, а после бурно се разсмя.
— Ти ме ревнуваш, Хосе! Колко забавно! Ти ме ревнуваш!
Хосе пак се изчерви, обзет от искрено, почти неприлично стеснение — като момче, на което изведнъж са открили всичките тайни — и каза:
— Тази вечер ти нищо не разбираш, кралице. — Избърса потта си с парцала и добави: — От лошия живот започваш да загрубяваш май.
Но сега изразът върху лицето на жената беше съвсем друг.