Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Извинявай за безпорядъка. Чистачката ще дойде едва утре.
— Трябва да видиш моята стая — за нищо на света не бих искала да надникне в нея. Опитвам се да събудя у себе си социалистически, либерални чувства и да си кажа, че Чарлс е враг. Той е паразит, живеещ на гърба на работническата класа, и в деня на революцията ще бъде изправен до стената. Тогава защо да се безпокоя, че живея в стая колкото килер в апартамент над магазин?
Но истината е, че обстановката ми харесва и не изпитвам негодувание срещу Чарлс, задето е богат. Той няма вина за това. Нито пък че е собственик на разкошен апартамент и потомък на хора с добър вкус. Питам се какво би било да живея на такова място за постоянно.
— Значи тук работиш — казвам и съжалявам на мига. Какво ме прихваща днес?
— Да, върху книгата си — поглежда ме. — Можеш ли вече да кажеш нещо за нея?
— Все още я чета. Твърде заета съм покрай „Майката на булката“, а искам да й посветя вниманието, което заслужава. Доста е сложна.
Това е истина. Обърках се още след първите два абзаца.
— А, да — стоически се съгласява Чарлс. — Сложна, многопластова. Разбирам, че ти е необходимо време, за да си изградиш преценка.
— Да — потвърждавам с лека усмивка. — Време. Впрочем апартаментът ти е страхотен.
Той подозрително се вглежда в лицето ми.
— Имам стая за гости — подхвърля. — Ако искаш да останеш…
— Не, не. Едва те познавам. Няма да се самонастаня при теб — уверявам го с раздразнение. Чувствам се ужасно, защото зная, че скоро ще се наложи да го зарежа. Би трябвало вече да съм го направила. Никак не ме привлича, колкото и да се опитвам да го харесам. Бих могла да си кажа, че излизам с този нещастник, за да му дам шанс, но всъщност е заради начина, по който се държи с мен, и старанието му да подхранва самочувствието ми. Имах лош ден и зная, че той ще ми каже нещо хубаво по време на вечеря. Кавалерски ще излъже, като ме нарече „красива жена“, и дори ще ми целуне ръка, ако му позволя.
Всичко е просто емоционална суетност. Преструвам се, че го харесвам, така както бих могла да облека колосана пола и да си представям, че съм балерина. В детството си го правех и мислех, че изглеждам крехка и ефирна като другите момичета. При срещите си с Чарлс получавам това, с което нормалните жени са свикнали, и си представям, че съм една от тях. Цветя, вечеря, комплименти, кавалерски жестове. Дори си фантазирам как някой от офиса ме вижда в ресторант с него. Шарън, Майк Уотсън или Джон…
Но това никога няма да се случи. Шарън и Джон не могат да си позволят да ходят по местата, където ме води Чарлс, а се съмнявам дали и Майк може. Но всички видяха розите.
Не бих имала нищо против отново да ми изпрати цветя. Или може би шоколадови бонбони. Би могъл и да ми се обади. Клер ще ме свърже, а после ще разкаже на всички. Все едно да ми бъде отделена цяла рекламна страница в „Стандарт“.
„Стига!“ Внезапно ме обзема чувство за вина.
— Извинявай — плахо промълвява Чарлс. — Толкова съм свикнал момичетата да искат това.
— Не и аз — отвръщам му закачливо. — Аз съм жена с кариера.
— Зная — казва с възхищение. — Мисля, че е чудесно. Повишението ти и всичко останало.
Чувствам се още по-виновна. Не бива да го използвам, както всички други момичета. Макар и да го правя за самочувствие, а не за пари, все пак е същото, нали? Трябва да кажа нещо. Да му дам да разбере, че няма да се получи.
— Похвалих се с теб пред всичките си приятели — казва ми с гордост. — Нямат търпение да ви запозная.
Потръпвам.
— Да ги запознаеш с мен? Мислех, че ще излезем само двамата.
— О, да! Говоря ти за уикенда в Честър Хаус.
— Аха… Разбира се.
Е, в безизходица съм. Не мога да скъсам с него. Щом е казал на приятелите си. Поглеждам го и изпитвам желание да го предпазя от болката, която неведнъж съм изживявала.
— Аз също нямам търпение да те запозная с моите — казвам от немай-къде.