Заключената стая
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Лицето му изразяваше пълно недоумение.
Но Гюнвалд Ларсон не видя това, тъй като вече си беше заминал. И не можа да чуе последните думи на Шьогрен.
— Все пак аз съм убеден, че това беше момиче.
В този ранен утринен час в една от къщите на Пилгатан в град Йончопинг фру Свеа Мауритсон шеташе в кухнята си — печеше за закуска сладки кифлички, за да зарадва завърналия се в къщи блуден син.
Пронизителен звън разкъса утринната тишина. Фру Мауритсон изтри ръце в престилката си и заситни към антрето, шляпайки с подпетените си чехли. Старинният часовник показваше седем и половина и тя хвърли тревожен поглед към затворената врата на спалнята.
Там спи нейното момче. Беше му постлала на кушетката в хола, но биенето на часовника му пречеше да заспи и посред нощ те си смениха местата. Съвсем е капнал, бедният, нужна му е пълна почивка. А на нея, старата и глуха кокошка, часовникът не й пречи.
На стълбата стояха двама едри мъже.
Тя напразно се опитваше да им обясни, че сега е още много рано, нека да дойдат по-късно, когато синът й се наспи.
Гостите настояваха на своето, виждате ли, работата им е много важна; в края на краищата тя влезе в стаята и разбуди внимателно сина си. Той се приповдигна на лакти, погледна часовника на нощното шкафче и се възмути:
— Ти, какво — полудя ли? Нали ти казах, че трябва да се наспя.
— Търсят те двама господа — виновно обясни тя.
— Какво? — Мауритсон скочи на крака. — Надявам се, че не си ги пуснала?
Той реши, че Малмстрьом и Мурен са подушили къде се крие и са дошли да го накажат.
Клатейки учудено глава, фру Мауритсон наблюдаваше как нейният син облече костюма си направо върху пижамата, след което тичайки засъбира разхвърляните си вещи в куфара.
— Какво се е случило? — страхливо попита тя.
Той затвори куфара, хвана я за ръката и пошепна:
— Разкарай ги, разбираш ли? Мен ме няма, заминал съм за Австралия!..
Майката не чуваше какво й казва. Докато наместваше слуховия си апарат, Мауритсон се промъкна до вратата и се ослуша, допрял ухо до процепа. Тишина. Стоят там и го чакат със заредени пистолети…
Мауритсон закопча сакото и взе куфара.
— Вече си отиваш — огорчи се майката. — А аз ти изпекох кифлички. Любимите ти, препечени.
Той се обърна рязко към нея.
— Какви ти кифлички, когато…
Мауритсон не се доизказа. От антрето се чуха гласове.
… Те вече идват. Божичко, ще го застрелят на място… Той се огледа, обливайки се в студена пот. Седми етаж, не може и да се мисли за скачане през прозореца, а изходът от спалнята е само един — в антрето, където го чакат Малмстрьом и Мурен.
Той пристъпи към майка си, която беше замръзнала, объркана до леглото.
— Иди при тях! Кажи им, че ще изляза ей сега. Заведи ги в кухнята. Предложи им кифлички. Хайде, по-бързо!
Той я изтласка през вратата и се прилепи с гръб към стената.
Тишина. След това нещо щракна, като че ли се пъха пачка патрони в пистолет. Някой се изкашля, чу се внимателно почукване по врата и някакъв непознат глас произнесе:
— Мауритсон, излезте. Полиция.
Мауритсон разтвори вратата и просто плачейки от облекчение, падна в прегръдката на следователя Хьофлюгт от Йончопингската криминална полиция, който стоеше с приготвени белезници.
… След половин час Мауритсон вече седеше в стокхолмския самолет с пълен пакет пресни кифлички на коленете си. Той успя да убеди Хьофлюгт, че няма да избяга и пътуването мина без белезници.
От време навреме поднасяше на придружителя си пакета с кифлите, но следователят Хьофлюгт само поклащаше глава: летенето със самолет не му се отразяваше добре.
Точно по разписание, в девет и двадесет и пет, самолетът се приземи на летище Бома и след двадесет минути Мауритсон отново се озова в полицейското управление на Кунгсхолмен. По пътя той се мъчеше да отгатне какво ли си е наумил сега Булдозера. Облекчението, което изпита сутринта, когато разбра, че страхът му е бил напразен, вече се беше изпарило и го беше обладала тревога.
Булдозера Улсон очакваше с нетърпение пристигането на Мауритсон. Очакваха го също и избраните представители на специалната група, а именно Ейнар Рьон и Гюнвалд Ларсон; останалите, под ръководството на Колберг, подготвяха операцията против шайката на Мурен.
Когато доложиха на Булдозера за находката в противосамолетното скривалище, той едва не се побърка от радост. И сега предчувстваше велик ден: Мауритсон му е в ръцете, Мурен и събратята му ще ги пипнат като зайци, щом се появят в банката на Русенлюндсгатам. Дори и да не е този петък — следващият, това е сигурно. С една дума, на шайката на Мурен не й остава да се разхожда още дълго на свобода, а чрез нея той ще се добере и до Вернер Рус.